Хората в уязвимо положение – поради фактори като социално-икономически статус, география, възраст и пол – са относително по-изложени на въздействието на изменението на климата и влошаването на околната среда. В същото време социално-икономическите неравенства са сред основните причини за климатичната криза: например по-богатите слоеве от населението замърсяват много повече от по-бедните.

Ето защо екологичният преход трябва да решава едновременно екологични, икономически и социални въпроси. В SOLIDAR определяме "социално справедлив екологичен преход" като поставяне на хората и социалната справедливост в центъра на политиките за климата и околната среда. В Мониторинга на социалните права се стремим да оценим степента, в която националните мерки за осъществяване на екологичния преход насърчават и социалната справедливост, равенството и приобщаването.

.

Има различни социални измерения на екологичния преход. Въпреки това, за Social Rights Monitor решихме да се съсредоточим върху следните четири области, тъй като връзките им със социалните права са ясни:

• Качество на работните места в зеления преход
• Достъп до енергия и енергийна бедност
• Достъп до устойчива мобилност и транспортна бедност

Под качество на работните места разбираме това, което МОТ нарича "достойни работни места, които допринасят за опазването или възстановяването на околната среда".