Investment in the Welfare System

През март 2025 г. българският парламент прие бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., като увеличи значително бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с 1,2 млрд. лв. (613 млн. евро) до 9,4 млрд. лв. (4,81 млрд. евро). Това увеличение на бюджета ще спомогне за подобряване на здравните грижи за деца до седемгодишна възраст чрез покриване на разходите за лекарства за инфекциозни заболявания или за домашно лечение.[1] Въпреки че тези подобрения са положителна стъпка, НСГ отбелязва няколко нерешени проблема.

Финансирането на задължителното осигуряване към НЗОК представлява тежка финансова тежест за хората в България. Въпреки стандартната вноска от 8% от брутната заплата, българите често трябва да извършват значителни допълнителни плащания със собствени средства. През 2021 г. 65% от разходите за здравни услуги са били покрити от публични средства, 33,7% от допълнителни плащания на пациентите и 1,3% от други частни източници, съгласно Обобщения доклад за здравната система за 2024 г. на Европейската обсерватория за здравни системи и политики.[2] Тази значителна зависимост от допълнителните плащания със собствени средства на пациентите засяга непропорционално хората с по-ниски доходи и увеличава риска от изпадане в бедност.

Друг проблем, който установява НСГ, е ниското заплащане на медицинските специалисти, особено на лекарите. Бюджетът за 2025 г. предвижда увеличение от едва 5% на заплатите на лекарите, което води до протести от страна на младите медицински специалисти. Синдикалните организации на лекарите настояват заплатите на специализантите – лекарите в процес на специализация – да бъдат поне 3,5 пъти по-високи от минималната работна заплата. Също така се застъпват за основно възнаграждение за медицинските и здравните специалисти, което да е най-малко 1,5 пъти по-високо от средната заплата. Повишаването на възнагражденията би повишило привлекателността на професията, тъй като в България се наблюдава недостиг на медицински персонал. Понастоящем българската здравна система разчита дори на пенсионери, за да поддържа своята функционалност, което подчертава необходимостта от привличане на млади медицински кадри.

Българското правителство работи по няколко предложения за решаване на тези проблеми. То предлага привличането на чуждестранни студенти в България, като им предостави безплатно обучение, при условие че след дипломирането си ще работят в България в продължение на от три до пет години.[3] Като дял от БВП публичните разходи за здравеопазване в България са 5,6% за 2022 г., докато в Европа този дял е 8-9%. Делът от 8% от БВП, отделен за здравеопазване, се дължи на високите частни разходи на населението за прегледи, доплащания в болниците, изследвания, лекарства и др. Основният източник на финансиране на здравеопазването в България остава Националната здравноосигурителна каса. Експертите препоръчват общите инвестиции в здравеопазването в България да бъдат увеличени до 10% от БВП, като по този начин се прогнозира намаляване на процента на допълнителните плащания от пациентите до 25-30%.[4] Това допълнително финансиране може да се използва и за повишаване на заплатите на медицинските специалисти.

Същевременно НСГ препоръчва увеличеният бюджет да се използва за намаляване на допълнителните плащания на пациентите до под 20% от разходите за здравеопазване.[5] Това би доближило България до средното ниво за ЕС, което през 2022 г. е 14,3%. В правителството продължават обсъжданията за създаването на специален иновационен фонд, който да гарантира ранния достъп до иновативни лекарства и да реши проблема с недостига на лекарства и други консумативи, съобщава НСГ.[6] НСГ подчертава още необходимостта от повишаване ефективността на разпределението на средствата на НЗОК.

Равенство между половете

България е постигнала незначителен или никакъв напредък по отношение на равенството между половете и заема последно място по доходи, сочи докладът на НСГ.[7] Това намира отражение в класирането на страната в Индекса за равенство между половете на Европейския институт за равенство между половете (EIGE). През 2024 г. България загуби една позиция, достигайки 17-о място сред 27-те държави-членки на ЕС. Резултатът ѝ по индекса е спаднал с 0,6 пункта до 64,5 от 100, въпреки че в категорията „Работа“ се наблюдава повишение с 0,9 пункта, с което страната запазва позицията си на 22-ро място в тази категория.

Спадът в общия индекс се дължи основно на понижението с 3,9 пункта в категорията „Власт“. Това намаление е второто по големина сред 27-те държави и е причина България да слезе от 11-о на 14-о място в класацията по тази категория. Най-голям фактор е икономическата мощ, в която България отчита спад на 15-о място от 3-то през 2017 г. Индексът подчертава необходимостта от промени в свързаните области, като категорията „Пари“, в която България заема последно място от 2017 г. насам с резултат, който отбелязва спад с всяка изминала година. В подкатегорията „Финансови ресурси“ България също заема последно място, а в подкатегорията „Икономическо състояние“ – 26-о място. В областта на политическата власт НСГ подчертава ниското представителство на жените в парламента. През последните години делът на жените депутати е около 24%, което е значително под средното ниво за ЕС от 33%. Въпреки това председател на настоящото Народно събрание е жена, а 33% от министрите в правителството също са жени, което е близо до средното за ЕС ниво от 35%.

На 15 октомври 2024 г. кабинетът прие Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2023 г. В него се преразглежда Националният план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2023–2024 г.[8] Планът включва предоставянето на услуги за грижи за деца, които да улеснят достъпа на жените до заетост, както и други социални услуги за жените. В него са предвидени и мерки за борба с безработицата сред жените, повишаване на осведомеността относно стереотипите, свързани с пола, и предотвратяване на насилието, основано на пола.

Въпреки това според доклада в редица области все още съществува неравнопоставеност между половете. През 2024 г. коефициентът на заетост за жените е 67,4%, а за мъжете – 73,9%. Продължителността на получаване на пенсия при жените е средно 27,6 години, което е със седем години повече от мъжете, но средната месечна пенсия при жените през 2023 г. е в размер на 1445,55 лв. (739 евро) в сравнение с по-високия размер от 1488,15 лв. (760 евро) при мъжете. По данни на Агенцията по заетостта в България коефициентът на безработица при жените е по-висок от този при мъжете.[9] Сред регистрираните безработни жени най-висок дял имат тези с висше образование – 64,5%. При мъжете с висше образование този дял е едва 35,5%.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете беше приет на първо четене през февруари 2025 г. и има за цел да подобри баланса между половете сред директорите на дружества[10]

Предложените изменения и допълнения имат за цел да въведат в националното законодателство Директива (ЕС) 2022/2381, която следваше да бъде транспонирана до 28 декември 2024 г. Измененията и допълненията следват целта на директивата най-малко 33% от всички директорски позиции да бъдат заемани от по-слабо представения пол. Измененията и допълненията задължават дружествата да предоставят информация за напредъка към постигането на тази цел в своите декларации за корпоративно управление. Въпреки сравнително бързото приемане на законопроекта, към юни 2025 г. той все още не е окончателно одобрен. НСГ посочва, че в краткосрочен план не се очакват положителни промени.

Добра практика

През 2023 г., в рамките на процедурата за присъждане на Отличителния знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете, бяха отличени редица организации и инициативи, които демонстрират устойчиви и иновативни практики.

Сред водещите примери е „Каменица“ АД, която постига баланс между половете в своите ръководни екипи и залага на програми за многообразие и приобщаване. Компанията прилага политики за гъвкаво работно време, допълнителен платен отпуск за гледане на дете и стимули за съчетаване на личния и професионалния живот. Чрез годишен календар за благосъстояние, обучения и вътрешни инициативи компанията насърчава приобщаващо лидерство и равни възможности.

„VMware България“ ЕООД също се отличава с програмите си за жени в технологичния сектор, включително подкрепа за организацията Women Who Code и вътрешната менторска инициатива „Women Connecting Women”.[11] Компанията инвестира в стажантски и доброволчески програми, както и в професионалното и личното благосъстояние на служителите чрез спортни инициативи, психологическа подкрепа и удължен платен отпуск по бащинство.

В „Евробанк България“ АД като добри практики са посочени редица социални придобивки – допълнително пенсионно осигуряване, здравни пакети, хибриден модел на работа, зони за отдих и културни инициативи – както и програми за лидерство[12]

Съветът на жените в бизнеса в България (СЖББ) също има своя значителен принос, като популяризира успешни модели на лидерство, организира национални форуми и менторски програми, както и инициативи за приобщаване и равенство в контекста на прехода към зелени технологии и цифровизацията[13]

Образование, обучение и учене през целия живот

НСГ отбелязва разработването на STEM центровете в България и Националния STEM център като важна положителна тенденция на развитие. Центровете имат за цел да подобрят резултатите на българските ученици по математика и природни науки и да ги насърчат да избират тези предмети в учебната програма. В тях се прилага ученето чрез опита, предоставяйки възможност на учениците да придобият специфични умения и компетенции. В момента България разполага с около 400 STEM центъра и планира да увеличи броя им до 2000 до месец май 2026 г.[14] В процес на създаване е и Националният STEM център.[15] Той ще играе важна роля в подпомагането на българските училища да изградят STEM инфраструктура и ще подкрепи преминаването им към учене чрез опит. Националният STEM център има за цел да създаде иновативна, високотехнологична училищна среда и ще включва съвременни лаборатории в области като „Зелени технологии и устойчиво развитие“.

През последните години дуалното образование привлича все по-голямо внимание. Към септември 2024 г. почти 700 фирми в България са провели дуално обучение за ученици с над 1600 ментори. Повечето от тези ученици са записани в технически специалности.[16] Една трета от тях се обучават за електротехници, а близо две трети – за машинни техници. Въпреки популярността на дуалното обучение в тези две специалности, други специалности не предлагат възможност за дуално обучение, въпреки че са подходящи за прилагането на този метод, отбелязва НСГ. Тези специалности варират от занаяти като шлосери и заварчици до социални професии като помощник-възпитател и социален асистент. Според НСГ предлагането на дуално образование трябва да бъде съобразено по-адекватно с нуждите на работодателите. Това би могло да се осъществи под формата на информационни кампании за професионална ориентация, насочени към младите ученици.

Младежка безработица

Младежката безработица отчита спад до 10,1% през април 2025 г., което е с 3 процентни пункта по-ниско от нивото през април 2024 г. и значително по-ниско от средното за ЕС от 14,8%.[17] НСГ подчертава няколко мерки, предприети през последните години, които са допринесли за намаляването на младежката безработица.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ използва средства от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), за да помогне на младите хора, завършили образованието си, да навлязат на пазара на труда. Програмата финансира развитието на умения, професионални квалификации и ключови компетенции, например чрез програмата „Младежка заетост +“. Това подпомага придобиването на професионален опит чрез стажове, дуално обучение и дори субсидирана заетост.

Друг проект, финансиран от ЕС, „От висше образование към заетост“, цели да предостави на над 46 000 студенти умения за професионално развитие в периода 2024–2029 г. В рамките на проекта Министерството на образованието и науката осигурява практическо обучение в предприятия и организации и одобрява възможности за дуално обучение във висши учебни заведения. В рамките на проекта са планирани дейности за подпомагане на студентите в развиването на предприемачески умения и финансова грамотност, както и за подкрепа на преподавателите в процеса на преподаване.

В момента се обсъжда инициатива, която има за цел да предостави на начинаещи предприемачи от Северна България публична финансова помощ в размер до 50 000 лв., както и консултации и обучение за създаване и развитие на бизнес.

На последно място, НСГ подчертава стартирането на онлайн платформата edujobs.mon.bg, която играе важна роля в координацията. Платформата се управлява от партньорство от 44 висши учебни заведения в България, които участват и в нейната организация. Работодателите публикуват своите позиции в платформата, а студентите кандидатстват за тях. Платформата гарантира, че всеки студент, който се обучава в едно от 44-те партньорски висши заведения, ще има възможност да участва в практическо обучение.

[1] National Assembly of the Republic of Bulgaria (2025), “Narodnoto sʲbraniye priye na vtoro chyetyenye byodʐyetitye na Dʲrʐavnoto obshtyestvyeno osiguooryavanye i na Natzionalnata zdravno-osiguoorityelna kasa za 2025 gu.”: https://www.parliament.bg/bg/news/ID/6219

[2] European Observatory on Health Systems and Policies (2024), “Bulgaria: Health System Summary 2024”: https://eurohealthobservatory.who.int/publications/i/bulgaria-health-system-summary-2024

[3] Bulgarian news agency (2025), “Bulgaria Links Medical University Admission to Domestic Healthcare Needs”: https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/903965-bulgaria-links-medical-university-admission-to-domestic-healthcare-needs?

[4] Council of Ministers Republic of Bulgaria (2024) “Protocol 49.24 / 27.11.2024”: https://pris.government.bg/document/9b35b8bee48fbedb17d5bb1bf27877ae

[5] Eurostat (2025), “Out-of-pocket expenditure on healthcare”: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tepsr_sp310/default/table?lang=en

[6] Bnr.bg (2024), “Razširjava se dostǎpǎt u nas do inovativni lekarstveni terapii po linija na NZOK”: https://bnr.bg/post/102072491/razshirava-se-dostapat-na-balgarskite-pacienti-do-inovativni-lekarstveni-terapii-zaplashtani-ot-nzok

[7] European Institute for Gender Equality (2025), “Gender Equality Index”: https://eige.europa.eu/gender-equality-index/2024/country/BG

[8] Council of Ministers of the Republic of Bulgaria (2024), “Protokol 43.15 / 15.10.2024 gu.”: https://pris.government.bg/document/72e9c0967c00250bf340675c2bce3162

[9] Ministerstvo na Truda i Sotsialnata Politika (2024), “DOKLAD ZA RAVNOPOSTAVYeNOSTTA NA ʐYeNITYe I MjʐYeTYe V BjLGuARIYa ZA 2023 gu.”: https://www.mlsp.government.bg/uploads/41/test/za-ravnopostavenost-na-zhenite-i-mzhete-za-2023-g.pdf?

[10] National Assembly of the Republic of Bulgaria (2024), “The proposals for the Law on Equality between Women and Men”: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165879

[11] Ekaterina Karavelova Foundation (2023) ” Equality in the workplace: the VMware Bulgaria practice“: https://ekfwomen.org/en/equality-in-the-workplace-the-vmware-bulgaria-practice/

[12] Eurobank (2025) ”Providing equal opportunities”: https://www.eurobank.gr/en/group/careers-at-eurobank/why-eurobank/provide-equal-opportunities

[13] Unisofia (2024), “The Council of Women in Business in Bulgaria was awarded for an initiative carried out jointly with FEBA and Lidl Bulgaria”: https://www.uni-sofia.bg/index.php/eng/layout/set/print/the_university/faculties/faculty_of_economics_and_business_administration/news/the_council_of_women_in_business_in_bulgaria_was_awarded_for_an_initiative_carried_out_jointly_with_feba_and_lidl_bulgaria

[14] Ministerstvo na obrazovanieto i naukata (2025), “NAD 400 STEM CENTǍRA VEČE SA OTKRITI V UČILIŠtATA V STRANATA, DOGODINA ŠtE IMAME NAD 2000”: https://www.mon.bg/news/nad-400-stem-czentara-veche-sa-otkriti-v-uchilisthata-v-stranata-dogodina-sthe-imame-nad-2000/

[15] Ministerstvo na obrazovanieto i naukata (2025), “Započna izgraždaneto na Nacionalen STEM centǎr”:https://sf.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=1492

[16] Institute for Market Economics (2025), “Sled poveče ot desetiletie usilija pikǎt na dualnoto obrazovanie dostiga 9% v priema tazi godina*”: https://ime.bg/articles/sled-poveche-ot-desetiletie-usiliya-pikyt-na-dualnoto-obrazovanie-dostiga-9-v-priema-tazi-godina/

[17] Eurostat (2025), “Youth unemployment rate by sex”: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tesem140/default/table?lang=en

Сигурност на работното място

Благодарение на измененията в Кодекса на труда, България преминава от хартиени трудови книжки на служителите към единен електронен трудов запис в Регистъра на заетостта.[1] Промяната влезе в сила на 1 юни 2025 г., а работодателите разполагат със срок от една година, за да попълнят трудовите записи на служителите си. Записите съдържат подробна информация за трудовия стаж на служителя в дадено предприятие, както и друга информация. Вследствие на това те са важни както от гледна точка на социалното осигуряване – например за изчисляване на социални обезщетения – така и когато служителят търси нова работа. Измененията в Кодекса на труда разширяват и списъка с информация, която трябва да бъде включена в записите на служителите, и увеличават честотата на уведомленията до Националната агенция по приходите. По този начин тези изменения биха могли да допринесат за намаляване на административната тежест за служителите. Въпреки това както работодателите, така и специалистите по човешки ресурси изразиха опасения относно възможната неяснота при прилагането на новите правила. Въпреки че новата система би трябвало да замести старите трудови книжки на служителите, Националният осигурителен институт препоръчва служителите да запазят хартиените им версии, тъй като може да са необходими за удостоверяване на трудовия им стаж за пенсионни обезщетения, което в известна степен може да противоречи на целта за опростяване на самата мярка.

[1] Bnr bg (2025), “Elektronen registǎr zamenja hartienite trudovi knižki”: https://bnr.bg/vidin/post/102168788/elektronen-registar-zamena-hartienite-trudovi-knijki

Жилищно настаняване

Според Индекса за жилищния пазар на Deloitte през 2024 г. България разполага с най-голям брой жилища на глава от населението в ЕС, като на 1000 души се падат 672 жилища.[1] В Индекса се посочва още, че лихвеният процент по ипотечните кредити в България от 2,6% е един от най-ниските в ЕС. Отчита се увеличение на заплатите в България, като работниците от бързо развиващите се сектори, като например ИТ индустрията, купуват жилища в големите градове като София. Освен това други считат покупката на жилище за сигурна инвестиция, тъй като очакват присъединяването на България към еврозоната да доведе до по-нататъшно повишаване на цените. Това води до значително увеличение както на броя на сделките с недвижими имоти, така и на цените на жилищните имоти, като Индексът на цените на жилищата на Евростат се е покачил до 224,5 пункта през първото тримесечие на 2025 г.[2] Цените на жилищата в България отчитат последователен ръст през последните години. Въпреки това се наблюдават значителни регионални различия в цените, като в някои райони цените са около 1000 евро на квадратен метър, а в други, като в град София, достигат до 2500 евро на квадратен метър.

Националният план за възстановяване и устойчивост предвижда санирането на около 64% одобрени жилищни блокове до месец май 2026 г., а останалите ще бъдат завършени до 2027 г.[3] Общо това ще означава санирането на домовете на около 150 000 семейства изцяло с публични средства. Санирането е крайно необходимо, както посочва ОИСР.[4] Освен това се очаква да допринесе за подобряване на енергийната ефективност и отоплението на сградите, което е също толкова необходимо, като се има предвид, че 19% от българското население не може да поддържа адекватна температура в домовете си.[5]

Правителството също така въведе мерки за подобряване на достъпността на жилищната среда. „Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност“ финансира 54 проекта през 2025 г., които имат за цел да осигурят достъпна среда за хора с увреждания чрез монтирането например на стълбищни платформи и вертикални подемници. Още през 2024 г. с помощта на осъществените проекти бе създадена достъпна среда за 73 души в 54 жилищни сгради.[6]

[1] Deloitte (2025), “Deloitte Property Index 2025”: https://www.deloitte.com/cz-sk/en/Industries/real-estate/research/property-index.html

[2] Eurostat (2025), “House price index (2015 = 100) – quarterly data”: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/prc_hpi_q__custom_13118820/bookmark/table?lang=en&bookmarkId=b6a0430f-be99-4704-a925-661e269af16c&c=173626228347

[3] Ministyerstvo na ryeguionalnoto razvitiye i blaguooostroystvoto (2025), “Zam.-ministʲr Dora Yankova: MRRB nye dyeli kmyetovyetye po partiyen priznak, rabotim s vsichki”: https://www.mrrb.bg/bg/zam-ministur-dora-yankova-mrrb-ne-deli-kmetovete-po-partien-priznak-rabotim-s-vsichki/

[4] OECD (2024), “PH1.2 HOUSING POLICY OBJECTIVES AND OBSTACLES”: https://webfs.oecd.org/els-com/Affordable_Housing_Database/PH1-2-Housing-policy-objectives.pdf

[5] Eurostat (2025), “Inability to keep home adequately warm”: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_mdes01__custom_12698269/bookmark/table?lang=en&bookmarkId=71b03a30-d55f-4c62-b476-87987f5363cd&c=1724852005604

[6] MINISTERSTVO NA TRUDA I SOTSIALNATA POLITIKA (2025), “Pryez 2025 gu. MTSP shtye finansira 54 proyekta za dostʲpna ʐilishtna sryeda za khora s oovryeʐdaniya”: https://www.mlsp.government.bg/prez-2025-g-mtsp-shche-finansira-54-proekta-za-dostpna-zhilishchna-sreda-za-khora-s-uvrezhdaniya

CIVICUS Monitor продължава да класифицира гражданското пространство в България като „стеснено“, като този статус остава същият от 2018 г. насам.[1] Тази класификация показва, че макар и физическите лица и организациите на гражданското общество да могат да упражняват правата си на свобода на сдружаване, мирни събрания и изразяване на мнение, тези права често биват нарушавани чрез тормоз, арести или нападения срещу критици на властта, както и чрез прекомерна сила по време на протести и политически натиск върху медиите.

Граждански диалог

България отбелязва подобрение в областта на свободата на печата, като се изкачи от 71-о място през 2023 г. на 59-о място през 2024 г. в класацията на „Репортери без граници“.[2] През 2025 г. обаче условията се влошават и страната регистрира спад до 70-о място. Журналистите в България са изложени на различни видове атаки. Собствениците на медиите често са влиятелни и приближени до политици и бизнесмени, като все по-често използват условно финансиране, за да ограничат редакционната независимост. Полицейски служители са упражнявали насилие срещу журналисти, отразяващи протест по време на квалификационните мачове за Евро 2024, и са задържали журналист, въпреки че всички журналисти са показали акредитациите си.[3] Журналистите са ставали обект на стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие (SLAPP дела). Най-известният случай е този на Росен Босев, който публикува разкрития срещу бившия председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и съдия Петя Крънчева. Босев беше подведен под съдебна отговорност и глобен с 1000 лв. (511 евро). Европейският съд по правата на човека постанови, че това е нарушение на членове 6 и 10 от Европейската конвенция за правата на човека – съответно правото на справедлив процес и правото на свобода на изразяване.[4] Съдът разпореди на България да възстанови глобата на Босев и да му изплати 3000 евро за морални щети.

Законопроект, внесен през септември 2024 г., определя лицата или организациите, които получават суми в размер над 1000 лв. (511 евро) от чужбина, като „чуждестранни агенти“.[5] Съгласно закона тези лица или организации ще бъдат вписани в публичен регистър и ще бъдат задължени да посочват статута си на чуждестранни агенти в комуникациите си, като например имейли, публикации и постове в социалните медии. Този статут ще им забрани да извършват дейности в училища, детски градини и други образователни институции, както и да се ангажират с т.нар. „политически дейности“. Ако бъде приет, този законопроект би поставил сериозен риск за свободата на сдружаване.

[1] CIVICUS (2025), “CIVICUS Monitor – Bulgaria”: https://monitor.civicus.org/country/bulgaria/

[2] Reporters Without Borders (2025), “Bulgaria”: https://rsf.org/en/country/bulgaria

[3] CIVICUS (2024), “”Unprecedented” police violence against journalists at football fans’ protest against management”: https://monitor.civicus.org/explore/unprecedented-police-violence-against-journalists-at-football-fans-protest-against-management/

[4] Sega (2024), “Žurnalist osǎdi Bǎlgarija zaradi nečesten proces za kleveta”: https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/zhurnalist-osudi-bulgariya-zaradi-nechesten-proces-za-kleveta ; European Court of Human Rights (2024), “Domestic court’s lack of impartiality infringed rights of journalist convicted of defamation”: https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://hudoc.echr.coe.int/app/conversion/pdf/%3Flibrary%3DECHR%26id%3D003-7962988-11102673%26filename%3DJudgment%2520Bosev%2520v.%2520Bulgaria%2520-%2520Failure%2520to%2520comply%2520with%2520the%2520requirements%2520of%2520court%2520impartiality%2520in%2520a%2520case%2520where%2520a%2520journalist%2520had%2520been%2520convicted%2520of%2520defamation.pdf&ved=2ahUKEwj63fzpgcKPAxUJnf0HHWJcPPoQFnoECCEQAQ&usg=AOvVaw1BUDn6V4rsVBxFlTPzfbOr

[5] CIVICUS (2024), ““Foreign agent” law introduced to parliament, law banning “LGBTQI+ propaganda” passed”: https://monitor.civicus.org/explore/foreign-agent-law-introduced-to-parliament-law-banning-lgbtqi-propaganda-passed/

Достъп до енергия и енергийна бедност

Енергийната бедност продължава да бъде сериозен проблем в България, сочи докладът на НСГ. Около 30% от българското население живее в енергийно бедни домакинства без достъп до енергия за адекватно отопление, охлаждане, осветление и течаща вода.[1] Икономическият и социален съвет на Република България отчита, че през 2023 г. 20,7% от българските домакинства не са могли да отопляват адекватно домовете си, което е най-високият процент сред държавите-членки на ЕС и почти два пъти над средното за ЕС от 10,6%.

На 7 май 2025 г. българският парламент прие два законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, с които либерализацията на енергийния пазар за домакинствата се отлага с още две години.[2] Либерализацията е изискване, поставено от Европейската комисия, за да може България да получи средства от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост. Действащата в момента система позволява пряко компенсиране на домакинствата от държавата, за да ги защити от завишените цени на енергията. Въпреки това ще се проведе частична либерализация за електроразпределителните дружества, които ще бъдат компенсирани чрез фонд „Сигурност на електроенергийната система“, ако цените се повишат значително. Измененията имат за цел също така да повишат прозрачността за домакинствата, като изискват в сметките за електроенергия да се посочват както пазарната цена, така и сумата, която трябва да бъде платена от домакинството. НСГ призовава временното отлагане да бъде използвано за разработване на всеобхватна национална стратегия срещу енергийната бедност с ясно определени мерки за домакинствата.

Такава мярка може да бъде въвеждането на енергийни общности.[3] Те са част от усилията на България да постигне целите, заложени в новата Директива за възобновяемата енергия на ЕС, която предвижда дял от 42,5% на възобновяеми енергийни източници от общото потребление на енергия на ЕС до 2030 г. Директивата също така поставя индикативна цел за най-малко 49% дял на възобновяемата енергия до същата година за отоплението и охлаждането на сгради.

Приетият през октомври 2023 г. Закон за енергията от възобновяеми източници в България дава възможност на частни субекти като граждани, общини и МСП да се присъединят към енергийни общности, в които потребителите на енергия произвеждат и консумират енергия на местно ниво и съхраняват и споделят излишните количества произведена електрическа енергия. Децентрализацията на производството и преноса на енергия подобрява качеството на живот в местните общности и подпомага регионалното развитие.

Енергийните общности се развиват бавно в България. Понастоящем функционират само две – в Габрово и Бургас – а трета е в процес на създаване в София. Според НСГ общността в Габрово е пример за ползите, които могат да предоставят този вид общности. Само два месеца след създаването ѝ участниците са събрали 160 000 лв. (81 809 евро), необходими за финансиране на изграждането на соларна инсталация на покрива на Регионалното депо за неопасни отпадъци, която осигурява енергия за депото от септември 2024 г. Произведената енергия се използва главно за експлоатацията на депото и намалява енергийните му разходи с 20%. Излишъкът се разпределя към общински сгради и спортни зали. Участниците в общността вече са успели да възстановят 10% от първоначалните си инвестиции чрез дивиденти.

[1] Ikonomičeskijat i socialen sǎvet (2025), “ISS otpravi preporǎki za preodoljavane na energijnata bednost i cenovite disproporcii na elektroenergija v Bǎlgarija sprjamo Centralna Evropa”: https://esc.bg/iss-otpravi-preporaki-za-preodoliavane-na-energijnata-bednost-i-tsenovite-disproportsii-na-elektroenergiia-v-balgariia-spriamo-tsentralna-evropa/

[2] Narodno sǎbranie na Republika Bǎlgarija (2025), “Narodnoto sǎbranie prie na pǎrvo četene dva zakonoproekta, koito predviždat otlagane liberalizacijata na pazara na elektroenergija za bitovite potrebiteli”: https://www.parliament.bg/bg/news/ID/6261

[3] Bnr bg (2025), “Obsǎždat bǎdešteto na energijnite obštnosti na forum v Trakijskija universitet”: https://bnr.bg/starazagora/post/102177535/obsajdat-badeshteto-na-energiinite-obshtnosti-na-forum-v-trakiiskia-universitet