Равенството между половете

През 2023 г. България получи 65,1 точки от 100 в индекса на Европейския институт за равенство между половете и достигна 16-то място.[1] The biggest progress came in the “time” category, the disparity between women and men in unpaid care and domestic work (+19.9 points), and the “power” category, the gap in political, social, and economic representation and in positions of authority (+16.9 points). Bulgaria’s best ranking of 2023 was in “power”, in which it came 11th out of the EU member states with a score of 62.7 points. Despite this progress, Bulgaria ranked last among all member states in “money” – the gap between women and men in financial resources and economic situation – with a score of 67 points. That was a 2.0-point improvement from 2020 but still behind other EU Member States.

In 2022, the average number of unemployed persons registered at labour offices in Bulgaria was 147,804, an 18.6% decrease from 2021. Data on unemployed people not registered in their offices is lacking, giving only a partial picture of the unemployment issue. The Report on the Equality of Women and Men in Bulgaria for 2023 has not yet been adopted at the moment of drafting of this report.  The report is coordinated by the Ministry of Labor and Social Policy and contains the information provided by different institutions and organizations on the implementation of measures, activities and initiatives, including those set out in the National Action Plan for Promoting the Equality of Women and Men 2023-2024. The average monthly unemployment rate for 2022 was 4.5%, down by 1% from 2021. Women made up more than half the unemployed – reflecting a trend in Bulgaria – starting work being women. In addition, 70.5% of unemployed individuals who had) were women. The Report on the Equality of Women and Men in Bulgaria for 2022 highlights an increase in the number of employed people compared to previous years[2]Данните на Националния статистически институт (НСИ) обаче показват, че общият процент на заетост на жените през 2022 г. е бил много по-нисък – 48,5%. Разликата в заплащането на жените и мъжете през 2022 г. е била 12,6%, според последните налични данни[3] Въпреки това, според различен критерий от НСИ, който определя „ръководната длъжност“ с по-широк обхват, делът на жените на високи ръководни длъжности, като например членство в управителни съвети, се е увеличил с 3,5 процентни пункта.

Жените са по-слабо представени и в политиката. Предсрочните избори за български парламент се проведоха на 9 юни 2024 г. в деня на изборите за Европейски парламент. В последвалото 50-то Народно събрание броят на жените се увеличи на 27 от общо 240 депутати. Това увеличение на представителството се дължи отчасти на популистката партия „Величие“, която има 13 членове на събранието, шест от които са жени.[4]  След изборите за Европейски парламент през 2024 г. от общо 17 български депутати има четири жени[5]

Министерството на образованието и културата отговаря за насърчаването на равенството и продължава да се фокусира върху пет приоритетни области: равна икономическа независимост, разлика в заплащането, равенство в процесите на вземане на решения, насилие и защита на жертвите и обществени стереотипи. Малко се знае за напредъка във всяка от приоритетните области, тъй като докладът за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2022 г., приет от Министерския съвет, представя предимно статистически данни и познати факти, свързани с правомощията на различни институции. В него не се прави задълбочен анализ на мерките, които се прилагат в тази област, нито на тяхното въздействие.[6]

Включване на мигранти, бежанци, лица, търсещи убежище, малцинства и уязвими групи

Според Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището страните от ЕС са предоставили закрила на повече от 4,3 милиона души през 2023 г. България изпитва значителен натиск, като на 1 милион жители се падат 3500 молби за убежище. Действителният брой на мигрантите, влизащи в България, обаче вероятно е много по-голям, тъй като много от тях пристигат без документи или не подават молби за убежище. България е и сред първите пет държави, получили най-много молби от самоопределили се като непридружени непълнолетни лица през 2023 г.[7]

От началото на войната в Украйна през 2022 г. през България са преминали над 2,2 милиона бежанци. Към февруари 2024 г. в страната са останали най-малко 52 780 души, като мнозинството от тях са жени и деца.[8] Според доклада за убежището, публикуван от Агенцията на ООН за бежанците, от началото на войната в Украйна България е предоставила временна закрила на над 174 622 лица.[9] От началото на инвазията България изпълнява програма за хуманитарна помощ за украинските бежанци, като осигурява финансирано от държавата настаняване в държавни заведения и хотели за тези, които са под временна закрила. Наскоро тази програма беше удължена до 31 юли 2024 г. През 2023 г. Министерството на финансите докладва, че държавата е похарчила 56 милиона лева (BGN – еквивалент на 28,6 милиона €) за настаняване на украински бежанци в хотели.[10]

Украинските граждани, на които е предоставена временна закрила в България, имат право на социално подпомагане при същите условия като българските граждани. Предоставя се извънредна помощ в случаи на спешност (като например неочаквани медицински разходи или погребение), водещи до неочаквани разходи, които семейството не може да покрие от собствените си средства. От юни 2023 г. максималният размер на помощта е 1578 лв. (806 евро), което е значително увеличение спрямо предишния лимит от 375 лв. (191 евро).[11] Съгласно Закона за убежището и бежанците чуждите граждани, ползващи се с временна закрила, включително украинците, имат право да се регистрират в бюрата по труда и да ползват същите социални услуги като българските граждани. Те могат да участват в субсидирани програми за заетост и обучение, да започнат собствен бизнес или да си намерят подходяща работа. През 2023 г. услугите по заетостта в България са ползвали 2180 украински граждани.

Младежка заетост

Bulgaria’s youth unemployment rate stood at 16% in March 2024, 1.4 percentage points higher than the EU average of 14.6%.[12] Това бележи значително увеличение спрямо 9,7% през същия период на 2023 г. За сравнение, през март 2024 г. общият процент на безработицата в България е 4,4%. 

Друг фактор е, че повечето работни места са концентрирани в столицата и по-големите градове, а младите хора обикновено са слабо мобилни поради ограничените средства за покриване на наеми и транспорт. Изглежда, че по-младото поколение също така отдава по-голямо значение на баланса между професионалния и личния живот, а някои млади хора разчитат на родителите си, което намалява необходимостта от навлизане на пазара на труда.

[1] European Institute for Gender Equality (2023), Gender Equality Index – Bulgaria: https://eige.europa.eu/gender-equality-index/2023/country/BG

[2] Ministerial Council of the Republic of Bulgaria (2023), Draft Decision on the adoption of the Report on the equality of women and men in Bulgaria for 2022: https://pris.government.bg/document/d8b6dd5fac04266fab4c4d3ae0944897

[3] Republic of Bulgaria National Statistical Institute (2024), Gender pay gap: https://www.nsi.bg/en/content/3976/gender-pay-gap

[4] National Assembly of the Republic of Bulgaria (2024), 50th National Assembly Members of Parliament: Members of parliament – National Assembly of the Republic of Bulgaria

[5] European Parliament (2024), MEPs Bulgaria: https://www.europarl.europa.eu/meps/en/search/advanced?countryCode=BG

[6] National Statistical Institute (2024): https://www.nsi.bg/bg/content/19415/%D1%86%D0%B5%D0%BB-5-%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0

[7] European Union Agency for Asylum (2024), Asylum Report 2024 : https://euaa.europa.eu/asylum-knowledge/asylum-report

[8] IOM Bulgaria (2024), Ukraine response: https://bulgaria.iom.int/ukraine-response

[9]  Operational Data Portal (2024), Staying safe : inter-agency insights on protection and accountability for refugees from Ukraine: https://data.unhcr.org/en/documents/details/109562

[10] Ministerial Council of the Republic of Bulgaria (2024), Decision 297 / 26.4.2024 : https://pris.government.bg/document/7a4136cab07eacfa81cd7e97a0218c09

[11] Mediapool.bg (2024), What social support do Ukrainian refugees in Europe receive? https://www.mediapool.bg/kakva-sotsialna-podkrepa-poluchavat-ukrainskite-bezhantsi-v-evropa-news360988.html

[12] Eurostat (2024), Euro area unemployment at 6.5%: https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-euro-indicators/w/3-03052024-ap

Баланс между работата и живота

Според данни на Европейския парламент по време на ограниченията, свързани с COVID-19, 37% от работниците в ЕС са започнали да работят от дома си.[1] Въпреки че работата от разстояние помогна за спасяването на много работни места и предприятия по време на пандемията, тя също така разми границите между личното и професионалното време и накара хората да работят неплатен извънреден труд, посочва НСГ.[2]

През март 2024 г. Народното събрание на България прие изменения в Кодекса на труда, които конкретно регламентират работата от разстояние.[3] [4] Съгласно новите правила служителите могат да имат повече от едно отдалечено работно място, ако отговарят на определени условия, което им дава по-голяма гъвкавост. Освен това, когато работят от разстояние, работниците не са длъжни да отговарят на своите ръководители извън работното време или по време на дневната и седмичната почивка, освен ако индивидуалният или колективният им трудов договор не предвижда друго. Това ще бъде важна стъпка към гарантирането на правото на прекъсване на връзката, поне на хартия. Новите правила гласят, че мястото и естеството на работата от разстояние, както и условията и процедурите за нейното извършване, трябва да бъдат описани в индивидуалния трудов договор, което потенциално увеличава прозрачността на условията на труд. Договорът или вътрешният правилник на работодателя могат също така да установят правила за възлагане и отчитане на работата от разстояние по отношение на работното време, включително нейното съдържание, обхват и резултати. От работещите от разстояние се изисква да предоставят на работодателя си писмена информация за своето работно място, така че работодателят да може да гарантира, че всички места за работа от разстояние отговарят на минималните стандарти за здраве и безопасност. НСГ ще следи отблизо прилагането на тези нови разпоредби и ще оценява тяхното въздействие както върху служителите, така и върху работодателите.

[1] European Parliament (2021), Parliament wants to ensure the right to disconnect from work: https://www.europarl.europa.eu/topics/en/article/20210121STO96103/parliament-wants-to-ensure-the-right-to-disconnect-from-work

[2] Eurofund (2020), COVID-19 unleashed the potential for telework – How are workers coping? https://www.eurofound.europa.eu/en/blog/2020/covid-19-unleashed-potential-telework-how-are-workers-coping

[3] KNSB (2024), What’s new in remote working conditions: https://knsb-bg.org/index.php/2024/05/21/kakvo-novo-v-usloviyata-za-rabota-ot-razstoyanie/

[4] National Assembly of the Republic of Bulgaria (2024), The National Assembly decided to approve a new List of Professions for Vocational Education and Training: https://www.parliament.bg/bg/news/ID/6000

Достъп до качествено здравеопазване

НСГ подчертава, че едно от основните притеснения по отношение на здравеопазването в България е твърде високият процент на доплащане, което е дългогодишен проблем. Доплащанията се отнасят до разходите, които не се покриват от здравната застраховка и които пациентите трябва да платят от джоба си. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. е над 8 милиарда лева (около 4 милиарда евро). Официалните данни обаче показват, че допълнителните плащания възлизат на приблизително 1,4 милиарда евро, което представлява около 40% от общите разходи за здравеопазване.

Статистиката сочи, че България е изправена пред значителни разходи за здравеопазване, като всяка година около 240 000 хирургични процедури и здравни интервенции изискват хоспитализация.[1] Пациентите обикновено имат множество форми на доплащане, които възлизат средно на 1022 евро за хирургична процедура и допринасят за общи разходи от около 18 млн. евро. При над 1,5 млн. хронично болни лица средните месечни доплащания варират от 26 до 51 евро, което води до допълнителни разходи за здравеопазване в размер на до 1,5 млрд. евро годишно. Високият процент на доплащанията за лекарства предизвика решение, което влезе в сила през април 2024 г., позволяващо на Националната здравноосигурителна каса да покрива изцяло 56 вида лекарства за домашно лечение на високо кръвно налягане и сърдечна аритмия. От тази промяна ще се възползват около 650 000 лица, страдащи от сърдечносъдови заболявания в България.

Статистиката показва, че 69% от пациентите с онкологични заболявания в България правят средни разходи от джоба си в размер на 766 евро за своето лечение. Национално проучване, проведено от Hospital Index с участието на 417 пациенти, разкрива, че 26% от тях са получили ограничени здравни услуги. Разходите за лечение на рак не се покриват напълно от Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването или местните власти, което кара много пациенти да търсят лечение в чужбина, включително в страни като Турция.[2] According to the NSG, a comprehensive analysis of the expenditure trends of the National Health Insurance Fund (NHIF) is essential, as healthcare costs rise each year despite the fund’s increasing budget.

[1] BNR (2024), 40 percent of drug costs in our country are covered by patients: https://bnr.bg/varna/post/101975422/40-na-sto-ot-razhodite-za-lekarstva-u-nas-se-pokrivat-ot-pacientite

[2] Clinica.bg (2024), 69% of cancer patients pay extra: https://clinica.bg/28224-69-ot-pacientite-s-onkologichni-zabolqvaniq-doplashtat

Участие на организациите на гражданското общество в гражданското общество

The CIVICUS Monitor classifies Bulgaria’s civic space as “Narrowed,” a status unchanged since 2018.[1] Тази класификация показва, че макар отделните лица и организациите на гражданското общество да могат да упражняват правото си на свобода на сдружаване, мирно събиране и изразяване, тези права често се нарушават чрез тормоз, арести или нападения срещу критици на управляващите, както и чрез прекомерна сила по време на протести и политически натиск върху медиите.

България е подобрила позицията си в индекса на „Репортери без граници“ за свободата на медиите през 2024 г., като се е изкачила с 12 места до 59-то в класацията от 180 държави.[2]

Това подобрение може да се отдаде на няколко фактора, особено на действията на служебното правителство, което демонстрира готовност за увеличаване на свободата на медиите. Индексът подчертава, че в сравнение с други държави от ЕС свободата на медиите е сравнително добре запазена. Той също така отчита и наскоро одобреният Европейски закон за свободата на медиите, който има за цел да защити журналистите, да се бори с политическата намеса в редакционните решения и да увеличи прозрачността на собствеността на медиите.

However, it is crucial to examine not only Bulgaria’s current ranking but also the direction of ongoing processes, the obstacles and challenges faced, and how political will and judicial practice compare to previous periods. For example, selective disclosure of data from investigations by the prosecutor’s office often alternates with complete silence over significant cases involving allegations of high-level corruption.

От май до юли 2023 г. депутатите направиха безпрецедентен опит да променят Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като намалиха изискванията за прозрачност на разпределението на публичното финансиране за органите и въведоха доказване на правен интерес за гражданите, за да могат да получат достъп до данни.[3] По ирония на съдбата тази инициатива съвпадна с транспонирането в националното законодателство на Европейската директива относно отворените данни, която има за цел да подобри обществения достъп до информация. В крайна сметка опитът за изменение на ЗДОИ се провали благодарение на силната кампания на български и международни организации на гражданското общество. Все по-рестриктивните условия за достъп до публични данни принуждават много хора, включително журналисти и активисти, да подават административни жалби само за да получат информацията, на която имат право. Ако такива действия нямат успех, гражданите или журналистите могат да заведат съдебен иск, но процесът е бавен и тежък. Често администрацията просто не реагира, принуждавайки хората да предприемат правни действия, което е скъпо и несправедливо, тъй като много от тях не могат да си позволят таксите. В крайна сметка в повечето случаи съдилищата се произнасят в полза на достъпа до информация, въпреки че достъпът до тази информация по принцип не би трябвало да е толкова труден. За съжаление, стратегическите съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPP) продължават да бъдат често срещани.[4]

[1] CIVICUS (2023), Bulgaria : https://monitor.civicus.org/country/bulgaria/

[2] RSF (2024), Index: https://rsf.org/en/index

[3] AEJ Bulgaria (2024), Supreme courts should not allow a drastic increase in SLAPP cases: https://aej-bulgaria.org/10-07-2024/

[4] Access to information (2024): https://www.aip-bg.org/en/

Достъп до енергия и енергийна бедност

В наредба са описани критериите, условията и процедурите за определяне на домакинствата, които изпитват енергийна бедност, и на уязвимите клиенти за доставка на електроенергия. Но Министерският съвет одобрява това едва в края на 2023 г.[1] В документа се дава определение на „уязвими клиенти“ във връзка с доставката на електроенергия. За да установят дали даден клиент е уязвим по отношение на електроснабдяването, властите са въвели специфични критерии, които са основани на фактори като възраст, здравословно състояние и среден месечен разполагаем доход. Взема се предвид и нуждата от помощ за улесняване на независимия живот или за заплащане на електроенергия за захранване на животоподдържащи медицински изделия, както и получаването на месечни социални помощи.

According to the Bulgarian Academy of Science’s (BAS) report, 32% of households were classified as energy-poor in 2022, rising to 33% in 2023.[2] Lighting and heating costs account for an average of 15% of a household’s disposable income in Bulgaria, compared to the EU average of 8%. Even among the highest-income households, which make up 20% to 30% of the population, energy expenses still represent about 10% of their income. BAS experts emphasize the need for an information system to support people who are energy poor.

According to Mincho Benov, director of the NGO  “Habitat” Bulgaria, there is no precise figure for the number of people affected by energy poverty in Bulgaria, but estimates range from 1.8 million to 2 million. He notes that energy poverty is directly linked to economic poverty, reflecting current income levels in the country.[3]

Според НСГ след приемането на наредбата са необходими значителни усилия за идентифициране на енергийно бедните лица в България, тъй като финансовите критерии не са достатъчни за правилното им идентифициране и е необходим по-междусекторен подход, както и за прилагане на конкретни мерки, насочени към подобряване на тяхното положение.

[1] Ministerial Council of the Republic of Bulgaria (2023) Decree 267 / 7.12.2023 : https://pris.government.bg/document/487c83500057870c53a6bef64b204334

[2] BNR (2024), Teodora Peneva: There should be a responsible institution and an information system should be developed for the energy poor: https://bnr.bg/horizont/post/101993922/teodora-peneva

[3] BNR (2024), Mincho Benov: There is no register, but it is expected that there will be 1.8 – 2 million in our country. energy poor: https://bnr.bg/horizont/post/101993807/mincho-benov-nama-registar-no-se-ochakva-u-nas-da-ima-18-2-mln-energiino-bedni