Равенството между половете

NSG съобщава, че Албания е постигнала напредък в напредъка на равенството между половете. Равенството между половете е залегнало в конституцията на Албания и се насърчава и чрез друго законодателство като Закона за равенството между половете в обществото и Закона за мерките срещу насилието в семейните отношения.[1] Законът за равенството между половете налага минимум 30% кандидати от всеки пол в кандидатските листи за избори, което доведе до значително увеличение на представителството на жените в албанския парламент и общинските администрации.[2] Въпреки това, въпреки че националните институции са постигнали напредък в поставянето на равенството между половете в челните редици на националните приоритети, все още има недостатъци в прилагането на свързаните с пола закони и политики. NSG идентифицира няколко проблема, които възпрепятстват равенството между половете в Албания. Дискриминацията и половите стереотипи продължават да съществуват, ограничавайки достъпа на жените до вземане на решения и други роли. Традиционните роли на половете остават доминиращи в Албания. 

Първо, тормозът и насилието срещу жени остават широко разпространени и нормализирани, докато липсват услуги за подкрепа на жертвите и опит в борбата с насилието, основано на пола. Национално проучване, проведено през 2018 г., установи, че половината от интервюираните албански жени са преживели някаква форма на насилие, основано на пола, включително домашно или сексуално насилие, тормоз, детски бракове и/или принудителен брак и преследване. Дълбоко вкоренените патриархални вярвания възпрепятстват действията срещу насилието, основано на пола: 26% от албанските жени на възраст 18-74 години смятат, че една жена трябва да се срамува да говори за това, че е била изнасилена, а 21% смятат, че жертвата на изнасилване е поне частично отговорна. От всички сексуални престъпления 60% са извършени срещу деца и има висока корелация между сексуалното насилие, преживяно в детството, и насилието, основано на пола, преживяно като възрастен.[3] NSG съобщи, че услугите за подкрепа и закрила, като координираните механизми за насочване и групите за закрила на детето, нямат достатъчно персонал и оборудване в много общини, така че не могат да помогнат на хората в нужда. Освен това Наказателният кодекс има много ограничителна дефиниция за изнасилване, която се основава само на употребата на сила и възлага тежестта на доказване върху жертвата. По същия начин албанското законодателство е до голяма степен недостатъчно по отношение на други форми на насилие, основано на пола, като преследване, онлайн тормоз и сексуално насилие, което не позволява на жертвите да получат достъп до услуги за подкрепа и защита. NSG също така съобщи, че широко разпространената дискриминация сред отговорните органи означава, че жертвите на насилие, основано на пола, от малцинствени групи, като роми, ЛГБТКИ хора и хора с увреждания, практически нямат достъп до правосъдие.

Второ, албанските жени все още са задържани на пазара на труда с разлика от 16 процентни пункта в участието на мъжете и жените в работната сила (61,6% в сравнение със 77,6%). Разликата е по-голяма при уязвимите жени като тези от ромските и египетските общности.[4] Основаните на пола стереотипи означават, че заетостта на жените е съсредоточена в здравеопазването и социалните услуги, образованието, производството и селското стопанство – всички сектори, характеризиращи се с по-ниски заплати и неформална заетост. Разделението на домакинската работа в Албания е преобладаващо по пол: 96% домакинска работа се извършва от жени, а 18% от албанските жени осигуряват неплатена работа по грижите (в сравнение само с 1% от мъжете). Женското предприемачество се е увеличило през последното десетилетие и последните данни показват, че 25,4% албански жени притежават или управляват бизнес. Повечето от тези предприятия обаче са микро или малки предприятия, концентрирани в неформални сектори и сектори с по-ниска добавена стойност, а достъпът на жените до кредити не се е подобрил. И накрая, въпреки че има формално равенство в закона за наследяване и собственост, над 80% права на земя остават в ръцете на „главата на домакинството“ (почти винаги мъж), което ограничава икономическите права на жените. Разликата в заплащането на жените и мъжете във официалния сектор е 10,1 процентни пункта. Въпреки че тази цифра е по-ниска от средната за ЕС, тя отразява ниското участие на жените на пазара на труда и е по-висока в секторите с по-високи нива на заетост на жените.[5]

Положителните развития включват ратифицирането от Албания на Конвенция 190 на МОТ относно насилието и тормоза през май 2022 г.[6]

Младежка безработица

Младежката безработица е постоянен проблем в Албания от много години. В последните данни от 2021 г. младежката безработица възлиза на 27%, което е двойно повече от процента за населението като цяло. Това обаче е значително намаление спрямо пика от 40% през 2015 г. Делът на младите хора, които не са в заетост, образование или обучение (NEET) е 24% през 2021 г., което отново представлява подобрение спрямо пика от 30% през 2014 г. -2015 г.[7] NSG съобщава, че младите хора често са изправени пред дълги периоди на безработица или непълна заетост след завършване на образование или обучение поради липсата на стабилни перспективи за заетост. НСГ посочва, че основната причина е несъответствието между уменията, изисквани от работодателите, и уменията, които притежават младите хора, особено тези със средно образование. Ограниченият достъп до обучение означава, че много млади хора не могат да придобият умения, които са в голямо търсене на пазара на труда. Въпреки известния напредък през последните години албанският пазар на труда остава сравнително малък и силно концентриран в определени сектори, като търговия, услуги и строителство. Тази концентрация затруднява младите хора да намерят работа в желаните от тях области, особено ако им липсва опит или специализирани умения.[8] И накрая, NSG отбелязва, че високата степен на неформалност, със свързаната с нея несигурност и липса на трудови права, също възпира младите хора да навлязат на пазара на труда. Високата младежка безработица и липсата на перспективи за заетост представляват основен принос за високия процент на емиграция в Албания, като броят на емигрантите се е увеличил с 10,5% през 2022 г. спрямо 2021 г.[9] NSG съобщава за известен напредък и предприети мерки за справяне с проблема. Достъпът до висше образование за младите хора, измерен чрез дела на тези на възраст 20-24 години във висшето образование, се е увеличил от 12,3% през 2016 г. на 14,9% през 2021 г.[10] Освен това нивото на безработица сред младите хора с висше образование падна под общото средно ниво на безработица за страната.[11] Положението на по-слабо образованите млади хора обаче не се е подобрило. През 2018 г. албанското правителство стартира програмата „Гаранция за младежта“, която има за цел да осигури на всеки млад човек под 30-годишна възраст работа, чиракуване или допълнително образование или обучение в рамките на четири месеца след напускане на образованието или оставане без работа. В Доклада за напредъка на Европейския съюз за Албания 2022 г. се посочва, че Албания трябва да финализира Плана за изпълнение на гаранцията за младежта и да започне прилагането му.[12]

Включване на мигранти, бежанци, търсещи убежище и малцинства

NSG отбеляза, че в Албания се наблюдава рязко увеличение на броя на бежанците и търсещите убежище от 2017 г. насам. През 2021 г. имаше 2533 молби за убежище, което е увеличение с 13,5% спрямо 2020 г. Много от тези, които поискаха закрила, бяха от Афганистан, следствие от превземането на Кабул от талибаните през август 2021 г.[13] Скокът на търсещите убежище през 2021 г. означава, че броят им през 2022 г. е намалял драстично на годишна база до 125 души. Афганистанците все още съставляват голям дял (28%), както и украинците (21%).[14] Албания е основно транзитна страна за хора от Близкия изток и Северна Африка, които се опитват да стигнат до Западна Европа. Албанското правителство работи с международни организации като ВКБООН за предоставяне на подкрепа и помощ на търсещите убежище, включително подслон, стоки от първа необходимост, медицински грижи, правна помощ и образование[15]. Въпреки това NSG съобщи, че Албания е изправена пред проблеми при посрещането на нуждите на търсещите убежище поради ограничения капацитет и ресурси. Освен това NSG идентифицира езиковите трудности и ограничените възможности за работа като пречки пред по-дълбоката интеграция в местните общности.

Националните малцинства в Албания включват гърци, македонци, черногорци, власи, балкански египтяни и роми. NSG съобщи, че албанското правителство е засилило усилията за подобряване на правата на тези малцинства в съответствие с международните стандарти като Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. През 2022 г. бяха въведени няколко плана за действие и политики за увеличаване на включването на малцинствата. Те включват нов план за действие за LGBTQI, който има за цел да се бори с дискриминацията, да подобри достъпа до услуги и да одобри закон за признаване на пола, както и нов национален план за действие за равенство, включване и участие на ромите и балканските египтяни. По подобен начин Албания създаде нов фонд за проекти на гражданското общество, които подкрепят правата на малцинствата. Въпреки това остават предизвикателства, особено по отношение на ромското население, което е изправено пред дискриминация и ограничен достъп до образование, здравеопазване и заетост. Все още не е прието законодателство за свободата на самоопределяне като член на национално малцинство или за защита на малцинствените езици.[16]

Образование, обучение и учене през целия живот

NSG съобщи за значително разширяване на образованието, обучението и ученето през целия живот в Албания през последните години. Поредица от образователни реформи повишиха образователните стандарти, разшириха достъпа до образование и приведоха албанската система в съответствие с международните стандарти.[17] Достъпът до образование беше разширен чрез инициативи, насочени към селските райони и уязвимите групи, включително създаването на центрове за предуниверситетско обучение, осигуряването на транспорт и изграждането и обновяването на училища.[18] НСГ съобщи, че професионалното образование и обучение (ПОО) също е разширено и че са изградени професионални центрове и училища. През последните шест години беше създадена цялостна рамка, която определя системата за професионално образование и обучение, както е предвидено в Националната стратегия за образование и умения (NESS). След поредица от реорганизации и сливания на училища с лоши резултати, в момента има 35 държавни гимназии за ПОО. Създадени са нови училища, свързани с технологиите, като училището Херман Гмайнер по ИКТ, побратимено с австрийско партньорско училище. Създадени са програми за обучение на възрастни, които позволяват на хората да придобият нови умения, да подобрят пригодността си за заетост и да увеличат социалната си интеграция. Те се провеждат в 10 обществени центъра за професионално обучение (ЦПО), които се управляват от националните служби по заетостта.[19] Полагат се и грижи за осигуряване на достъп до учене през целия живот на уязвими групи, като хора с увреждания и роми.[20] Въпреки това управлението на системата за ПОО е свръхцентрализирано и има несъответствие между правните отговорности на доставчиците на ПОО и ресурсите, които им се предоставят.[21] И накрая, NSG съобщава, че Албания е увеличила международното си сътрудничество в областта на образованието, например чрез приемане на Болонския процес и подновяване на участието си в програмата Еразъм+ за периода 2021-2027 г.

[1] Център за официални публикации (2008), Law on Gender Equality in Society: http://qbz.gov.al/eli/ligj/2008/07/24/9970 ; Official Publications Centre (2006), Law on Measures against Violence in Family Relations: http://qbz.gov.al/eli/ligj/2006/12/18/9669 

[2] Организация на обединените нации в Албания (2021 г.), Насърчаване на равенството между половете и овластяването на всички жени и момичета в Албания:  https://albania.unwomen.org/sites/default/files/Field%20Office%20Albania/Attachments/Publications/2021/06/UN%20Albania_gender%20equality%20position%20paper_GEEW_final.pdf 

[3] INSTAT (2018), Насилие срещу жени и момичета в Албания: https://www.instat.gov.al/media/6123/publication-violence-against-women.pdf 

[4] Европейска комисия (2022 г.), Доклад за напредъка на Албания 2022 г.: https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/system/files/2022-10/Albania%20Report%202022.pdf

[5] ООН Жени (2021), Позиционен документ относно равенството между половете: https://albania.unwomen.org/sites/default/files/Field%20Office%20Albania/Attachments/Publications/2021/06/UN%20Albania_gender%20equality%20position%20paper_GEEW_final.pdf  

[6] Канцелария на президента на Албания (2022), Президентски указ за ратифициране на Конвенция 190 на МОТ: https://arkiva.president.al/presidenti-meta-dekreton-shpallje-ligji-nr-13-2022/

[7] INSTAT (2022), Безработица в Албания: https://www.instat.gov.al/en/statistical-literacy/unemployment-in-albania/ 

[8] Световна банка (2019 г.), Албания, систематична диагностика на страната: https://documents1.worldbank.org/curated/en/822181588712199527/pdf/Albania-Systematic-Country-Diagnostic.pdf 

[9] INSTAT (2023), Съобщение за медиите, Население на Албания: https://www.instat.gov.al/media/11654/population-of-albania-on-1-january-2023.pdf 

[10] INSTAT (2022), Образование в Албания: https://www.instat.gov.al/en/statistical-literacy/education-in-albania/

[11] пак там

[12] Европейска комисия (2022 г.), Доклад за напредъка на Албания 2022 г.: https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/system/files/2022-10/Albania%20Report%202022.pdf

[13] INSTAT (2022), Търсещи убежище в Албания 2021: https://www.instat.gov.al/media/10293/asylum-seekers-in-albania-2021.pdf

[14] INSTAT (2023 г.), Търсещи убежище в Албания 2022 г.: https://www.instat.gov.al/media/11848/asylum-seekers-in-albania-2022.pdf

[15] Министерство на Европа и външните работи на Албания (2022), Международни организации:  https://punetejashtme.gov.al/en/organizata-nderkombetare/

[16] Европейска комисия (2022 г.), Доклад за напредъка на Албания 2022 г.: https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/system/files/2022-10/Albania%20Report%202022.pdf

[17] ПРООН Албания (2022), Преглед на системата за професионално образование и обучение на Албания, включително сравнителен анализ с избрани страни от Централна и Западна Европа и Балканския регион: https://www.undp.org/sites/g/files/zskgke326/files/2022-06/VET%20English%20Online_Oct%202%5B1%5D%5B26%5D.pdf  

[18] пак там

[19] Национална агенция по заетостта и образованието Албания (2022), Професионални квалификации: https://akpa.gov.al/sherbimet/kualifikime/

[20] Група на Световната банка (2022), Албания, Ситуационен анализ на социалната защита: https://openknowledge.worldbank.org/server/api/core/bitstreams/3c905eea-9c8e-5bee-a571-a91ee89a945b/content

[21] ПРООН Албания (2022), Преглед на системата за професионално образование и обучение на Албания, включително сравнителен анализ с избрани страни от Централна и Западна Европа и Балканския регион: https://www.undp.org/sites/g/files/zskgke326/files/2022-06/VET%20English%20Online_Oct%202%5B1%5D%5B26%5D.pdf

Трудови права и заплати

NSG изрази сериозна загриженост относно състоянието на условията на труд и трудовите права в Албания. Проблеми като заплащането на работниците под минималната работна заплата, неплатеният извънреден труд, небезопасните условия на труд и общата липса на прилагане на трудовото законодателство са ендемични. Високата степен на неформалност, оценена на 56,7% заетост в Албания, пречи на работниците да се ползват ефективно от трудовите си права.[1] Въпреки това NSG отбеляза също, че е постигнат известен напредък. Първо, минималната заплата беше увеличена с 30% през септември 2022 г.[2] Освен това Държавната инспекция по труда беше преструктурирана през 2021 г. и получи увеличен капацитет и човешки ресурси,[3] въпреки че не всички нови позиции все още са заети, което намалява неговата ефективност. Конвенция 190 на МОТ относно насилието и тормоза на работното място беше ратифицирана от албанския парламент през 2022 г. и бяха транспонирани 25 части от трудовото законодателство на ЕС, обхващащи теми като безопасност на работното място и равенство между половете.[4] That said, the NSG noted that the systems for combatting child labour and ensuring occupational safety and health (OSH) are still weak, and that they required further effort to comply with existing legislation.

Изследване на Центъра за трудови права показва, че тормозът и насилието на албанските работни места са широко разпространени. Но докато 45% от анкетираните служители знаят за подобни случаи, само 5% от тях избират да докладват за тях. Почти половината от служителите съобщават, че най-често срещаният тип насилие и тормоз на работното място се случва в отношенията началник-подчинен или работодател-служител, като жените са по-засегнати от мъжете. Освен това жените са по-склонни от мъжете да не съобщават за насилие и тормоз на работното място.[5]

Сигурност на работата и безработица

NSG съобщи, че несигурността на работните места остава основен проблем в Албания, причинен от високата степен на неформалност на пазара на труда и разпространението на временни и краткосрочни договори. Те засягат основно селските райони и сектори като туризъм, строителство и селско стопанство, а последствията включват ниско заплащане, ограничен достъп до трудови права и социални придобивки и уязвимост към експлоатация. NSG отбелязва, че в основата на този проблем е липсата на други перспективи за заетост, изострена от проблеми като слабото прилагане на трудовото законодателство. Несигурността е по-вероятно да засегне младите хора, жените и членовете на малцинствените общности.[6] NSG също така повдигна въпроса за дългосрочната безработица, която се изчислява, че засяга 70% от всички безработни албанци, или приблизително 110 000 души.[7] Въпреки недостига на 45 000 работници в албанската икономика през 2022 г., NSG съобщава за трудности при прехвърлянето на дългосрочно безработните обратно на пазара на труда поради липсата на умения и деморализацията им.[8] Националната агенция по заетостта и уменията няма капацитет и персонал, за да се справи ефективно с тези проблеми. Докато реформираните програми за насърчаване на заетостта, които осигуряват обучение на работното място и субсидирана заетост за търсещи работа, продължават да се прилагат, само 4835 търсещи работа лица са се възползвали от тези програми през 2021 г.[9]

Баланс между работата и живота

Прекомерното работно време се описва от NSG като сериозен проблем в Албания. Работниците често са под натиск да работят дълги часове, понякога без заплащане за извънреден труд, което води до неблагоприятни последици, включително върху тяхното здраве и личен живот. Изчислено е, че 9% албански работници работят повече от 48 часа седмично, цял ден повече от 40 часа, разрешени от трудовия кодекс.[10] NSG идентифицира основна причина за този проблем като необходимостта да се допълни ниското заплащане с по-дълго работно време, взискателни натоварвания и лоша сигурност на работното място. Лошият баланс между професионалния и личния живот е особено проблематичен за албанските жени, от които се изисква да изпълняват повечето домакински задачи и задачи, свързани с грижите, поради запазването на традиционните роли на пола.[11] Това силно ограничава перспективите за заетост на жените и възпрепятства пълното им участие на пазара на труда. Липсата на услуги за гледане на деца, особено в селските райони, възпрепятства способността на работещите родители да балансират ефективно работата и отговорностите за полагане на грижи.[12] Две възможни решения, предложени от NSG – дистанционна работа и заетост на непълно работно време – не са широко разпространени в Албания.

[1] МОТ (2019), Преглед на неформалната икономика в Албания: https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---europe/---ro-geneva/---sro-budapest/documents/genericdocument/wcms_751313.pdf  

[2] Министерство на финансите и икономиката на Албания (2023), министър Ибрахимай в парламента: Историческата реформа на заплатите е подкрепена от развитието на икономиката, над 130 000 служители се възползват: https://arkiva.financa.gov.al/ministrja-ibrahimaj-ne-parlament-reforma-e-pagave-historike-mbeshtetet-nga-zhvillimi-i-ekonomise-perfitojne-mbi-130-mije-punonjes/ 

[3] State Labour Inspectorate (2022), Annual Report 2021:  https://inspektoriatipunes.gov.al/wp-content/uploads/2022/03/Analize-vjetore-2021-ISHPSHSH-per-web-23032022.pdf

[4] Международна организация на труда (2019), Директиви на ЕС и реформа на законодателството в областта на БЗР и трудовите отношения: https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---europe/---ro-geneva/---sro-budapest/documents/publication/wcms_689355.pdf

[5] E.Dhembi, A.Papa, B.Metanji (2022), Национално проучване, „Насилие и тормоз в света на труда в Албания: сравнителен подход в шест стратегически сектора на икономиката“: https://clr.al/studim-kombetar-dhuna-dhe-ngacmimet-ne-boten-e-punes-ne-shqiperi/

[6] ООН Жени (2020). Кратка информация за равенството между половете в Албания за 2020 г., https://eca.unwomen.org/sites/default/files/Field%20Office%20Albania/Attachments/Publications/2020/12/CGEB%20Albania_REPORT_1.pdf 

[7] МОТ (2022), Програма за достоен труд 2023-2026: https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_mas/---program/documents/genericdocument/wcms_865259.pdf

[8] Musabelliu, M (2022) Безработица и недостиг на работна ръка: парадоксите на албанската работна сила: https://china-cee.eu/wp-content/uploads/2022/07/2022s05_Albania.pdf

[9] Национална агенция по заетостта и образованието (2022), Годишни анализи 2021: https://akpa.gov.al/wp-content/uploads/2022/06/Analiza-Vjetore-2021-AKPA.pdf

[10] Euronews (2021), 9% от наетите работят седем дни в седмицата: https://euronews.al/en/9-of-the-employed-work-seven-days-a-week/ 

[11] ООН Жени (2020 г.), Кратка информация за равенството между половете в Албания за 2020 г.: https://eca.unwomen.org/sites/default/files/Field%20Office%20Albania/Attachments/Publications/2020/12/CGEB%20Albania_REPORT_1.pdf 

[12] Джумари, М. (2022). Оценка на удължения трудов живот в Албания по различни измерения на благосъстоянието от гледна точка на пола: https://www.taylorfrancis.com/chapters/edit/10.4324/9781003145325-6/assessment-extended-working-life-albania-various-dimensions-well-being-gender-perspective-merita-vaso-xhumari-megi-xhumari?context=ubx

Изкореняване на бедността и социална система

През последните десетилетия Албания направи значителни крачки за намаляване на бедността, като делът на хората, живеещи под прага на бедността от $5,50 на ден, спадна от 25,4% през 2002 г. на 12,3% през 2020 г.[1] Албания обаче има най-висок процент на хора, изложени на риск от бедност и социално изключване в Европа, със 74,4% от населението в трудоспособна възраст, изложено на риск от бедност.[2] Други показатели за бедност също са изключително високи, като 37%of домакинства, които съобщават, че не могат да затоплят дома си.[3] NSG съобщава, че има четири основни причини за високото ниво на бедност: голямо неравенство в доходите, висока безработица, голямо разделение градско-селско с високи нива на бедност в селските райони и социалната изолация и предразсъдъци, изпитвани от уязвими групи като ромите .

Албания харчи 9,41 TP3T от БВП за социална защита, което е много под средното за ЕС от 18,6%.[4] Други проблеми със социалната държава, идентифицирани от NSG, включват разлики в достъпа до услуги в различните региони и липса на капацитет за ефективно администриране на системата. Във версията от 2022 г. на Стратегията за социална защита албанското правителство се ангажира да разшири обхвата, да подобри координацията между различните органи, които съставляват системата за социално подпомагане, и да подобри ефикасността на системата като цяло. Досега реформите изясниха ролите и отговорностите на различни участници в социалната защита (например местни власти и национални министерства), създадоха Социалния фонд като основен механизъм за финансиране и въведоха възможността за предоставяне на социални услуги от непублични доставчици . По-голямата част от финансирането за социални услуги идва от общините (само 6% от общите национални държавни разходи за социална защита отиват за социални услуги), така че има значителна разнородност в предоставянето на ключови услуги. По-големите и по-благополучни общини са в състояние да предоставят по-високо качество на услугите. Новият социален фонд има за цел да се справи с този проблем и да осигури равен достъп до социални услуги чрез предоставяне на безвъзмездни средства на местните власти за разработване на нови социални услуги. По-нататъшните очаквани реформи включват подобряване на механизмите за насочване на програмите за социално подпомагане; изграждане на капацитет и човешки ресурси на администрацията на социалните грижи; дигитализация на приложения, оценки и плащания; и по-нататъшно сътрудничество с международни организации като Световната банка и ПРООН. Въпреки това, въпреки че местните власти имат законова възможност да сключват договори с непублични доставчици на социални услуги, това не се е случило досега. Това се дължи на липсата на указания и наредби, включително за ценообразуването на социалните услуги.[5] За да се противопостави на кризата, предизвикана от руската инвазия в Украйна, албанското правителство въведе Пакета за социална съпротива. Това включваше увеличения на пенсионните плащания, плащане от 3000 лека (~28 евро) на месец за уязвими хора, засегнати от покачването на цените, субсидии за обществен транспорт, енергийни субсидии, подкрепа за фермерите и намаляване на данъците върху заплатите, фокусирани върху хората с най-ниски доходи.[6] Друго положително развитие беше създаването на Ордена на социалните работници през 2022 г.[7] което според NSG ще подобри социалната защита чрез укрепване на работната сила в социалните грижи. Освен това NSG отбеляза, че докато ресурсите, инвестирани в социални грижи, остават скромни, все повече и повече общини предоставят тези услуги директно, а не чрез парични трансфери.

Достъп до здравеопазване, жилище и други основни услуги

NSG изрази загриженост относно състоянието на здравната система на Албания, като отбеляза, че дългогодишният акцент върху приватизацията е отслабил достъпа до висококачествено здравеопазване. Следователно албанската здравна система се характеризира с недостатъчно инвестиране, липса на инфраструктура и неравномерно географско разпределение на съоръжения и медицински специалисти, което засяга особено селските райони и районите с ниски доходи.[8] Хората, живеещи в тези „медицински пустини“, са принудени да пътуват на дълги разстояния, за да получат грижи. Това не само ограничава достъпа до здравеопазване за тези, които нямат средства за пътуване, но и демотивира хората да търсят ранно откриване и превантивни грижи.[9] Въпреки тези проблеми, NSG съобщи, че наскоро са настъпили някои подобрения в първичната медицинска помощ. Заведенията за първична медицинска помощ бяха разширени, телемедицината беше въведена за достигане до изолирани общности и националната система за здравно осигуряване беше укрепена.[10] Тези подобрения са постигнати отчасти благодарение на подкрепата от международни партньори като ЕС, СЗО и Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество.[11]

Достъпът до достъпни жилища е все по-ограничен в Албания и NSG го посочва като един от основните проблеми, пред които е изправена страната в момента. Много албанци, особено млади хора и семейства в градовете, се борят да си позволят жилище, тъй като жилищните разходи продължават да се увеличават. Това е дългосрочен проблем, тъй като разходите за жилище се увеличават повече от заплатите всяка година в продължение на няколко десетилетия. Между 2021 г. и 2022 г. средните наеми в Тирана са се увеличили с 13,4% на годишна база, тези на крайбрежието с 24,1%, а тези в централните региони със 17,3%.[12] Високите цени и увеличаването на лихвените плащания по ипотечните кредити направиха до голяма степен невъзможно младите хора в Албания да си купят жилище. Правителството призна жилищната ситуация за проблем и разшири програмата за социални жилища. Това включва субсидии за наеми, мерки за подобряване на съществуващия жилищен фонд, изграждане на нови социални и евтини жилища и създаване на временни жилища. Над 4000 семейства са се възползвали или ще се възползват от тези мерки в периода 2022-2023 г.[13]

Достъпът до други основни услуги, като вода, санитарни съоръжения и електричество, също остава проблем. Достъпът до чиста вода и санитарни съоръжения е ограничен от неадекватна инфраструктура и липса на инвестиции в поддръжка. Това увеличава риска от водни инфекции и е особен проблем в селските райони.[14] Въпреки че покритието с електроенергия се е подобрило през последните години, Албания все още е изправена пред периодични прекъсвания на електрозахранването и промени в напрежението, причинени от застаряването и неадекватната инфраструктура и липсата на разнообразие в източниците на производство на енергия.[15] NSG отчете успех в цифровизирането на правителствени услуги, включително основни услуги: 95% от тези услуги са достъпни на портала на електронното правителство на Албания.[16] Електронните взаимодействия на домакинствата с правителството се увеличиха с 37,6% между 2021 г. и 2022 г.[17]

[1] Световна банка (2022 г.), Бедност и справедливост Кратка информация за Албания: https://databankfiles.worldbank.org/public/ddpext_download/poverty/987B9C90-CB9F-4D93-AE8C-750588BF00QA/previous/Global_POVEQ_ALB.pdf

[2] Монитор (2022), Евростат: Албания с най-висок процент от населението, изложено на риск от бедност и социално изключване в Европа: https://www.monitor.al/eurostat-shqiperia-me-perqindjen-me-te-larte-te-popullsise-se-rrezikuar-nga-varferia-dhe-perjashtimi-social-ne-europe/

[3] Монитор (2022), Енергийната бедност нараства, Секретариат: В Албания 36% семейства са в трудна ситуация: https://www.monitor.al/varferia-energjetike-ne-rritje-sekretariati-ne-shqiperi-36-e-familjeve-ne-situate-te-veshtire/

[4] Европейска комисия (2019 г.), Финансиране на социалната защита - Албания: https://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=21871&langId=en

[5] Група на Световната банка (2022), Албания, Ситуационен анализ на социалната защита: https://openknowledge.worldbank.org/server/api/core/bitstreams/3c905eea-9c8e-5bee-a571-a91ee89a945b/content

[6] Министерство на финансите и икономиката (2022), Пакет за социална съпротива: https://mia.gov.al/paketa-e-rezistences-sociale-mbeshtetje-per-shtresat-qe-kane-nevoje-per-mbrojtje/ 

[7] Министерство на здравеопазването и социалната защита (2021), Създаване на Ордена на социалните работници: https://shendetesia.gov.al/ngritja-e-urdhrit-te-punonjesit-social/

[8] UNFPA Albania (2021), Demographic and Health Challenges facing Albania in the 21st Century: https://albania.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/albania_demographic_health_challenges_report_2020_english_version.pdf

[9] пак там

[10] Compulsory Healthcare Insurance Fund (2023), Annual report 2022: https://fsdksh.gov.al/wp-content/uploads/2023/07/Raport-vjetor-Fondi-viti-2022-Miratuar-ne-KA.pdf

[11] Министерство на здравеопазването и социалната защита (2020 г.), Стратегия за развитие на услугите за първична здравна помощ в Албания 2020-2025 г.: http://www.hap.org.al/wp-content/uploads/2021/12/PHC-Strategy-Nov2021-web.pdf

[12] ALTAX (2022), Пазарът на апартаменти под наем в Тирана и увеличението на цените през последните години: https://altax.al/en/the-apartment-rental-market-in-tirana-and-the-price-increase-in-recent-years/

[13] ПРООН Албания (2016 г.), Стратегия за социално жилищно настаняване 2016-2025 г.: https://www.undp.org/albania/publications/social-housing-strategy-2016-2025

[14] Инвестиционна рамка за Западните Балкани (2013), Системи за водоснабдяване и отпадъчни води в селските райони: https://www.wbif.eu/project/PRJ-ALB-ENV-010?downloadpdf=project

[15] Европейска комисия (2022 г.), Доклад за напредъка на Албания 2022 г.: https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/system/files/2022-10/Albania%20Report%202022.pdf

[16] Национална агенция за информационно общество (2022 г.), Обществени услуги, Албания, успешен случай за цифровизация: https://akshi.gov.al/sherbimet-publike-shqiperia-rast-suksesi-per-digjitalizimin/

[17] State Minister for Service Standards (2023), The Steering Committee of the "Citizen-centered Public Services" Project convenes: https://standarde.gov.al/mblidhet-komiteti-drejtues-i-projektit-sherbime-publike-me-ne-qender-qytetarin-2/

Свобода на словото и събранията

Албания засили правото на свобода на словото през последните години. Мястото му в класацията за свобода на пресата на Репортери без граници се изкачи от 84-то през 2019 г. на 78-мо през 2022 г.[1] NSG съобщи, че медийният плурализъм и разнообразие също са се подобрили чрез увеличаване на независимите медийни организации и онлайн платформи. Въпреки това NSG също така изрази загриженост относно редица проблеми, свързани със свободата на словото. Първо, той отбеляза, че все още има физически нападения, словесно насилие и сплашване срещу журналисти.[2] Второ, остават опасенията относно потенциала на законите за клевета да бъдат злоупотребени, за да задушат свободата на изразяване, въпреки някои положителни промени в законодателството през последните години в опит да се предотврати това да се случи. И накрая, NSG изрази загриженост относно политическия и икономически контрол върху медиите и липсата на отчетност в управлението на медиите.

Законите на Албания относно свободата на събранията бяха значително подобрени през 2022 г., за да бъдат приведени в съответствие с международните норми. Въпреки това все още има опасения относно случайното непропорционално използване на сила от правоприлагащите органи при мирни събирания.[3] Поради тези и други причини CIVICUS Monitor на гражданското пространство счита гражданското пространство в Албания за „стеснено“.[4]

Свобода на сдружаване

NSG съобщи, че Албания има процъфтяващ сектор на гражданското общество, с голямо разнообразие от организации, активни в широк обхват от области. Освен това обществената ангажираност и интересът към организациите на гражданското общество остава висок. NSG също отбеляза, че албанското правителство като цяло подкрепя гражданското общество и признава стойността, която предоставят организациите на гражданското общество. Въпреки това, албанското гражданско общество също е изправено пред много предизвикателства, като например липсата на финансови ресурси, което ограничава жизнеспособността на организациите на гражданското общество, и административни пречки, които пречат на организациите да бъдат създадени на първо място.[5] Тревожно е, че има и съобщения за тормоз и сплашване на активисти и организации.[6] Нов закон за регистрация на организации с нестопанска цел беше приет през 2021 г., но прилагането му беше отложено до 2023 г. Следователно организациите на гражданското общество продължиха да се регистрират по старата система с нейните дълги забавяния и тежки административни тежести.[7] ГНС докладва, че е постигнат малък или никакъв напредък за изпълнение на пътната карта за благоприятна среда за гражданското общество. Агенцията за подкрепа на гражданското общество не разполага с достатъчно ресурси, за да подпомага правилно организациите на гражданското общество, които остават зависими от донори. Освен това има малък или никакъв напредък в областта на възстановяването на ДДС за организациите на гражданското общество и данъчните стимули за дарения.[8]

Граждански и социален диалог, включително участие на гражданското общество в процеса на присъединяване към ЕС

През 2022 г. беше постигнат известен напредък в укрепването на капацитета на Националния съвет по труда, националния форум за тристранен социален диалог, с разширяване на неговия секретариат. Въпреки това, въз основа на наблюденията на CLR като член на NCL, той се срещна само веднъж през 2021 г. и два пъти през 2022 г. NSG съобщава, че има пълна липса на смислен социален диалог на всяко ниво.

Правителството се опита да подобри нивото на гражданския диалог чрез няколко инициативи. Едната беше укрепване на институциите за граждански диалог, като Националния икономически и социален съвет и Плана за действие за партньорство „Отворено управление“, който имаше за цел да засили участието на гражданите в обратната връзка, дадена при вземането на публични решения. Друго беше създаването на Национална карта за икономически и социални показатели, която позволява на гражданите и организациите на гражданското общество да следят държавните разходи и представяне в различни сектори.[9]

Правителството също се опита да включи активно гражданските организации в процеса на присъединяване към ЕС. Всички тези усилия обаче бяха възпрепятствани от редица проблеми, установени от NSG. По принцип организациите на гражданското общество нямат ресурси и капацитет за ефективно участие в гражданския диалог. NSG вярва, че са необходими допълнителни публични инвестиции в гражданското общество, преди то да може ефективно да допринесе за изготвянето на политики.

[1] Репортери без граници (2023), Албания: https://rsf.org/en/country/albania

[2] Държавен департамент на САЩ (2022 г.), Доклади за практиките на правата на човека по държави: Албания: https://www.state.gov/reports/2022-country-reports-on-human-rights-practices/albania/

[3] пак там

[4] CIVICUS (2023), Монитор - Албания: https://monitor.civicus.org/country/albania/

[5] USAID (2022 г.), Индекс за устойчивост на организацията на гражданското общество за 2021 г. за Албания: https://storage.googleapis.com/cso-si-dashboard.appspot.com/Reports/CSOSI-Albania-2021.pdf

[6] Freedom House (2023), Нации в преход 2022 - Албания: https://freedomhouse.org/country/albania/nations-transit/2022

[7] Европейска комисия (2022 г.), Доклад за напредъка на Албания 2022 г.: https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/system/files/2022-10/Albania%20Report%202022.pdf

[8] пак там

[9] Партньорство за отворено управление (2021), Национален план за действие за Албания 2020-2022: https://www.opengovpartnership.org/wp-content/uploads/2021/01/Albania_Action-Plan_2020-2022_EN.pdf

Албания генерира 100% от своята електроенергия от възобновяеми водни източници. Но продължаващото разчитане на изкопаеми горива за отопление, охлаждане и транспорт означава, че делът на възобновяемите енергийни източници в общото потребление на енергия в Албания е само 45% през 2020 г. Това обаче е далеч над целта от 38%, което прави Албания една от най-добре представящите се страни в западните балкани. Албания постигна целите си за енергийна ефективност за 2020 г., а през февруари 2022 г. прие цели за енергийна ефективност за 2030 г. като част от първия си национален план за енергия и климат. Освен това постигна напредък в приемането на законодателството на ЕС за енергийна ефективност, като например Директивата за енергийните характеристики на сградите. Понастоящем обаче не съществува финансова рамка за енергийна ефективност. Вместо това основният метод на финансиране са ad hoc схеми, като неотдавнашен фонд за субсидиране на инсталирането на слънчеви бойлери.[1] Друг повод за безпокойство са ефектите от изменението на климата върху водноелектрическите централи в Албания: сушите през 2022 г. намалиха производствения капацитет и изложиха на риск доставките на енергия.[2]

Въпреки че Албания има официална дефиниция за енергийна бедност, основана на уязвимостта на конкретни потребители по отношение на увреждане, здраве или доходи, доклад на Енергийната общност предполага, че тази дефиниция не обхваща по-широките аспекти на енергийната бедност. Освен това Албания не събира и не оповестява публично своите случаи на енергийна бедност, което затруднява оценката на мащаба на проблема. Последната оценка от началото на 2022 г. предполага, че 37% албанци страдат от енергийна бедност. Данните от 2019 г. показват, че 54% от албанските домакинства с доход под 60% от медианата са имали трудности да поддържат домовете си топли.[3] Като се има предвид, че тези данни идват отпреди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и последвалата енергийна криза, настоящите цифри вероятно ще бъдат дори по-високи. В отговор на енергийната криза албанското правителство действа твърдо, за да замрази цените на енергията и да покрие 80% от енергийните разходи на домакинствата и малкия бизнес, разпределяйки ALL 28 милиарда (лек, 260 милиона евро) като част от своя пакет за социална съпротива.[4]

[1] Енергийна общност (2022 г.), Албания, Доклад за страната за 2022 г.: https://www.energy-community.org/implementation/report/Albania.html

[2] Euractiv (2022), енергийната ситуация на Албания не е добра, парите на ЕС ще помогнат: https://www.euractiv.com/section/energy-environment/news/albanias-energy-situation-not-good-eu-money-will-help/

[3] Енергийна общност (2021), Проучване за справяне с енергийната бедност: https://www.energy-community.org/regionalinitiatives/Transition/poverty/study.html

[4] International Energy Agency (2023), ALL 28 billion for energy price compensation: https://www.iea.org/policies/17469-all-28-billion-for-energy-price-compensation