Включване на мигранти, бежанци, търсещи убежище, малцинства и уязвими групи

През последните години Гърция се превърна в ключова точка за влизане в Европа за хора, бягащи от конфликти, бедност и преследване в Близкия изток, Африка и Южна Азия. Почти 19 000 бежанци и мигранти са пристигнали в Гърция през 2022 г., което представлява увеличение от 105% спрямо 2021 г.[1] Факторите, довели до това увеличение, може да включват премахването на окончателните ограничения за пътуване, свързани с пандемията на Covid, и превземането на Афганистан от талибаните през 2021 г. NSG съобщава, че това увеличение е довело до огромно напрежение върху вече разтегнатата и недостатъчно финансирана приемна инфраструктура на Гърция. Затворени центрове за контролиран достъп (CCAC) бяха открити през 2021 г. и 2022 г. на горещите острови Лесбос, Кос, Лерос и Хиос, с цел да приемат, идентифицират и обработват молбите на всички търсещи убежище. CCAC са предназначени да заменят центровете за приемане и идентификация (RIC), които бяха критикувани за лошите им условия, включително липса на основна санитарна инфраструктура, пренаселеност и общо незачитане на основните права на търсещите убежище. Въпреки това, въпреки че някои от CCAC предоставят значително по-добри условия от RIC, все още има значителни опасения относно отношението към хората, задържани там. Те включват липса на достъп до здравеопазване, условия, подобни на затворнически, и незаконни и произволни ограничения върху личната свобода на търсещите убежище.[2] Търсещите убежище също са изправени пред дълги периоди на чакане поради голямото изоставане в обработката на молбите за убежище. Това остави хиляди хора в състояние на пълна безизходица, без никаква сигурност по отношение на настоящите им права или бъдещи перспективи. Службата за убежище също несправедливо остави хиляди търсещи убежище без документи за самоличност, твърдейки, че това се дължи на „технически проблем“.[3] В по-общ план НСГ докладва за значителни проблеми с условията на живот на мигрантите, бежанците и търсещите убежище. Тези хора са изправени пред значителни трудности при достъпа до основни услуги, образование и работа. Ограничената езикова подкрепа възпрепятства интеграцията в гръцкото общество, като допълнително изолира мигрантското население. Равнището на безработица сред мигрантите е почти двойно по-високо от (вече високото) ниво на гърците.[4] Миграционният кодекс, който регулира статута на граждани на трети страни в Гърция, беше изменен през март 2023 г. NSG съобщи, че няколко организации на гражданското общество, особено тези, които участват в защитата на правата на човека, силно критикуваха новия кодекс. Те твърдяха, че поправките допълнително нарушават основните права, като произволно налагат ограничения върху свободата на движение и достъпа до социална защита и основни услуги.[5] Гражданските организации разкритикуваха процеса на актуализиране на Кодекса, като изтъкнаха липса на прозрачност и минимални консултации с гражданското общество. Едно от малкото положителни развития беше въвеждането на процес, чрез който непридружени непълнолетни, завършили три години средно образование в Гърция, могат да получат разрешение за дългосрочно пребиваване. Това затвори празнина в закона, която изключваше непридружените непълнолетни лица от получаване на пребиваване.[6]

Младежка безработица

Младежката безработица остава постоянен и значителен проблем в Гърция. Въпреки спада от 5,2 процентни пункта спрямо 2021 г. коефициентът на младежка безработица е 27,7% през 2023 г., един от най-високите в ЕС и повече от два пъти по-висок от средния за ЕС от 13,8%.[7] Бяха въведени няколко схеми за подпомагане на младите хора да намерят работа. Програмата „Ново поколение“ има за цел да обучи и повиши уменията на 40 000 безработни в дигитални умения, които са крайно необходими в Гърция, като по този начин подобри тяхната пригодност за заетост и насърчи интеграцията им на пазара на труда.[8] Програмата STARTAB за предприемачество, управлявана от Министерството на труда и социалните въпроси, предоставя безплатно обучение по предприемачество, бизнес наставничество и консултации на безработни на възраст от 18 до 35 години, които желаят да създадат собствен бизнес.[9] И накрая, Гаранцията на Съюза за младежта, която се прилага чрез Инициативата за младежка заетост (YEI), има за цел да предостави на младите хора, които не работят, не се обучават или обучават (NEET), оферта с добро качество за работа или обучение в рамките на четири месеца.[10]

Образование, обучение и учене през целия живот

Според данни на ОИСР Гърция харчи 3,7% от своя БВП за образование, далеч под средното за ОИСР от 5,1%. Освен това заплатите на учителите са намалели в реално изражение от 2015 г. насам и това е една от причините работната сила в образованието на Гърция да е една от най-старите сред страните от ОИСР. Значителният недостиг на инвестиции значително намали капацитета на образователната система да предоставя ефективно и справедливо образование, да предотвратява ранното напускане на образованието и обучението (ELET), да насърчава възможностите за учене през целия живот и успешно да интегрира хора от маргинализирани общности (като бежанци, роми и дългосрочни безработен).[11]

[1] Европейски съвет за бежанците и изгнаниците (2023 г.), 2022 г. Актуализация на доклада на AIDA за страната: Гърция: https://ecre.org/2022-update-aida-country-report-greece/

[2] Европейски съвет за бежанците и изгнаниците (2023 г.), Процедура за приемане и идентификация – Гърция:

https://asylumineurope.org/reports/country/greece/asylum-procedure/access-procedure-and-registration/reception-and-identification-procedure/"https://asylumineurope.org/reports/country/greece/asylum-procedure/access-procedure-and-registration/reception-and-identification-procedure/

[3] Агенция на Европейския съюз за убежището (2023 г.), Доклад за убежището 2023 г.: https://euaa.europa.eu/sites/default/files/2023-02/network_for_children_rights.pdf

[4] Апостолос Капсалис (2022 г.), Мобилност и заетост на бежанското население в гръцкия регион: https://greece.iom.int/sites/g/files/tmzbdl1086/files/documents/MOBILITY%20AND%20EMPLOYMENT_EN_online.pdf

[5] Застъпническа мрежа за правата на децата (2022), Деца без документи, деца в риск. Докога...?: https://www.gcr.gr/el/news/press-releases-announcements/item/2000-paidia-xoris-xartia-paidia-se-kindyno-mexri-pote

[6] Министерско решение 378422/2023, Официален вестник B' 5080/16.08.2023: https://www.elinyae.gr/sites/default/files/2023-09/5080b_2023.pdf

[7] Евростат (2023 г.), Младежка безработица по пол: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tesem140/default/table?lang=en

[8] Европейски съюз, Платформа за цифрови умения и работни места (2023 г.), програми за обучение и повишаване на квалификацията „Ново поколение“ за безработни в цифрови умения: https://digital-skills-jobs.europa.eu/en/opportunities/training/new-generation-training-and-upgrading-programmes-unemployed-persons-digital

[9] Startab (2022), Относно: https://startab.gr/en/about/

[10] Европейска комисия (2023 г.), Инициатива за младежка заетост: https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1176

[11] OECD (2023), Образованието с един поглед 2023, Бележка за страната - Гърция: https://gpseducation.oecd.org/Content/EAGCountryNotes/EAG2023_CN_GRC_pdf.pdf

Гърция все още е изправена пред значителни предизвикателства, свързани с пазара на труда. Коефициентът на безработица в страната все още е най-високият в Европейския съюз - 12,16%, според последните данни от 2022 г., в сравнение със средна стойност за ЕС от 6,2%.[1] Освен това NSG отбеляза, че разпространението на туристическия сектор, който представлява 27,8% заетост според последните данни,[2] създаде голямо количество сезонна заетост, което води до безпокойство относно условията на труд и трудовите права на сезонните работници. Към декември 2021 г. 7% гръцки работници са били на временна заетост.[3] Гърция също има голяма неформална икономика, оценена на 26,9% от БВП.[4] Това предполага, че значителен брой гръцки работници са наети неофициално, въпреки че естеството на явлението означава, че е трудно да се определи точният брой. Всички тези фактори накараха NSG да вдигне тревога за несигурната заетост, която също включва принудителна заетост на непълно работно време, псевдосамостоятелна заетост и други форми. Несигурните работници имат намален достъп до социална защита и ограничени средства за защита срещу експлоатация. Освен това NSG съобщи, че проблемът с несигурната заетост се е изострил от Covid.

НСГ отбеляза няколко развития в публичните политики, свързани с работата през отчетния период. Първо, минималната заплата беше увеличена няколко пъти през 2022-2023 г., като се повиши от 650 евро на месец преди пандемията до 780 евро през април 2023 г.[5] Второ, Гърция ратифицира две конвенции на МОТ през 2021 г.: Конвенция 190 за премахване на насилието в света на труда и Конвенция 187, Насърчаваща рамка за Конвенцията за безопасност и здраве при работа.[6]

През 2021 г. беше приет Закон 2808/2021, който промени много аспекти на регулирането на работното място. Тя транспонира Директивата на ЕС за равновесието между професионалния и личния живот, като наред с други мерки въвежда отпуск за (неплатени) лица, които се грижат за тях, и разширява правата на работещите родители. Законът създаде и дигиталната карта за работа, която е свързана с Инспекцията по труда и има за цел да подобри спазването от фирмите на законите за работното време. Това е новаторски инструмент, който позволява отработените часове от всички служители да бъдат записвани с абсолютна точност и в реално време, в съответствие с дългогодишното изискване на GSEE (Обща конфедерация на работниците на Гърция). Чрез цифровата работна карта надградената система ERGANI II се информира в реално време за работното време на служителите и автоматично идентифицира всеки работен час или като нормален работен час, или като извънреден труд. Той също така записва различни форми на отпуск, като почивки, почивни дни и празници.[7] Първоначално изпробвана в големи компании в определени сектори, системата сега е разширена, за да обхване цялата икономика. Самата Инспекция по труда претърпя промяна, като загуби връзката си с Министерството на труда и се превърна в независима агенция. За съжаление това премахна всякакво участие на представителите на работниците в работата на Инспектората, като премахна тристранния съвет, който преди това контролираше агенцията. Това решение е взето еднолично от правителството против волята на социалните партньори. И накрая, законът реформира публичната служба по заетостта на Гърция (DYPA). Промените включват въвеждането на тристранен надзорен съвет, нови отговорности за агенцията в областта на жилищното настаняване и цифрови инструменти (като DYPA Digital Unemployment Card,[8] цифровия регистър на заетостта и цифровия план за действие).[9] През декември 2022 г. Министерството на труда и социалните въпроси използва президентски указ, за да кодифицира цялото съществуващо трудово законодателство в един текст, Кодекс на индивидуалното трудово право.[10]

[1] Евростат (2023 г.), Безработица по пол: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/teilm010/default/table?lang=en

[2] Евростат (2022), Туристически индустрии - Заетост: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Tourism_industries_-_employment&oldid=445425

[3] Евростат (2023), Временна заетост – статистика: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Temporary_employment_-_statistics

[4] Световна икономика (2022 г.), размер на неформалната икономика на Гърция: https://www.worldeconomics.com/Informal-Economy/Greece.aspx

[5] WageIndicator (2023), минималната работна заплата е увеличена в Гърция от 1 април 2023 г. до 2 април 2023 г.: https://wageindicator.org/salary/minimum-wage/minimum-wages-news/2023/minimum-wage-increased-in-greece-from-01-april-2023-april-02-2023

[6] Международната организация на труда (2021 г.), Гърция ратифицира Насърчаващата рамка за Конвенцията за безопасност и здраве при работа и Конвенцията за насилието и тормоза:  https://www.ilo.org/global/standards/WCMS_818166/lang--en/index.htm

[7] Министерство на труда и социалното осигуряване (2022), Дигитална карта за работа: https://ypergasias.gov.gr/apascholisi/psifiaki-karta-ergasias/

[8] Новата цифрова карта за безработица бележи премахването на хартиената форма на картата за безработица. Картата е свързана с Цифровия регистър на безработните и се актуализира ежедневно от Цифровия регистър на безработните. Това гарантира яснота относно това кой на какви обезщетения има право в съответствие с разпоредбите на Закон 4921/2022 „Отново работни места“. По-специално, чрез сканиране на цифровата карта DYPA от портфейла на Gov.gr, ще може лесно да се провери вида на обезщетенията, надбавките, помощите или улесненията, на които всеки притежател има право. източник: https://www.dypa.gov.gr/index.php/diathesimi-apo-simera-sto-govgr-wallet-i-nea-psifiaki-karta-dypa

[9] Данъчен рай (2022), Новите инструменти на DYPA: Цифров регистър и Цифрова карта - Системата за изтриване е активирана - Надбавка за работа: https://www.taxheaven.gr/news/61983/se-isxy-ta-nea-ergaleia-ths-dypa-pshfiako-mhtrwo-kai-pshfiakh-karta-energopoieitai-to-systhma-ths-diagrafhs-epidoma-ergasias

[10] Eurofound (2023), Гърция: Развитие в професионалния живот 2022: https://www.eurofound.europa.eu/en/publications/eurofound-paper/2023/greece-developments-working-life-2022

Достъп до здравеопазване

NSG съобщава, че гръцката здравна система е изправена пред сериозни проблеми. Предоставянето на първично здравеопазване е изключително фрагментирано. Юрисдикциите се припокриват, а институциите и структурите са разделени между държавни клиники, частни клиники и здравни центрове. Резултатът е различни нива и качество на услугите. NSG разкритикува системата, че не дава приоритет на превантивните грижи, една от основните цели на първичната здравна помощ, и отбеляза, че услуги като домашни посещения за уязвими хора почти не съществуват. Разходите за здравеопазване бяха силно засегнати от икономическата криза в страната от 2008 г., а последните данни показват, че Гърция харчи само 7,8% от БВП за здравеопазване, в сравнение със средна стойност за ЕС от 9,9%. Освен това делът на тези разходи, който идва от джоба (35%) е един от най-високите в ЕС. Липсата на лекари и медицински сестри, особено на общопрактикуващи, намалява ефективността и достъпността на здравната система. Ето защо не е чудно, че Гърция има изумително високо ниво на незадоволени нужди от медицински грижи: 8,1% от населението съобщават за незадоволени медицински нужди поради разходи, пътуване или време на чакане, в сравнение със средна стойност за Съюза от 1,7%. Гръцката цифра обаче е по-ниска от пика си през 2016 г. от 13,1%. Гърция показва най-голямото несъответствие в незадоволените нужди по доходна група: процентът на незадоволените нужди в домакинствата в квинтила с най-нисък доход е 18,1%, 20 пъти повече от този за най-високия квинтил (0,9%). И накрая, Гърция има един от най-високите проценти на катастрофални разходи за здравеопазване, които се определят като разходи за здравеопазване от джоба, надхвърлящи 40% от общите разходи на домакинствата нетно от разходите за издръжка. Половината от катастрофалните разходи на Гърция са концентрирани в долния квинтил на разпределението на доходите.[1] NSG съобщи, че вече претоварената гръцка здравна система е била силно разтегната от пандемията на Covid, отчасти поради липсата на болнични легла. Групата изрази загриженост за бъдещето на здравната система в контекста на бързо застаряващото население.

Жилища

Средно гърците отделят сравнително ниска част от разходите си за жилищни разходи – 13,7% в сравнение със средна стойност за ОИСР от 17,8%. Това обаче е по-скоро отражение на високите нива на собственост върху дома, отколкото на действителната достъпност. Прекомерното бреме на жилищните разходи за наемателите с по-ниски доходи (дефинирано като дела на домакинствата с ниски доходи, харчещи повече от 40% от доходите си за жилище) е с 10 процентни пункта по-високо в Гърция от средното за ОИСР (44,6% спрямо 35%). Гърция също има един от най-високите нива на пренаселеност в ОИСР: 17,9% гръцки домакинства се борят с пренаселеността в сравнение със средната стойност за ОИСР от 11%.[2] Особено тежко е положението на наемателите, които се състоят непропорционално от по-млади хора и хора с по-ниски доходи. Наемите в Атина и 14 други региона се увеличиха с над 10% през 2022 г. спрямо 2021 г. Това се дължи основно на закриването през 2012 г. на Работническата жилищна асоциация (OEK), на която беше възложено изграждането на социални жилища, и последвалата липса на каквато и да е агенция или публичен орган, натоварен със строителството на достъпни жилища. Други проблеми, като преобразуването на апартаменти в жилища за краткосрочни ваканции, също изостриха кризата. Като се има предвид, че проблемът засяга непропорционално по-младите гърци,[3] които вече напускат дома си много по-късно от връстниците си в други държави от ЕС, жилищната ситуация рискува да засили демографската криза в Гърция и нейното „изтичане на мозъци“. През септември 2022 г. гръцкото правителство обяви пакет от жилищни мерки на стойност 1,8 милиарда евро, които според него ще бъдат от полза за почти 150 000 души. Мерките включват субсидирани ипотеки за млади хора, схеми за обновяване и енергийна модернизация, увеличаване на помощите за настаняване на студенти и обновяване на празни имоти, за да се направят социални жилища.[4] Социалните жилищни политики в Гърция понастоящем са ограничени до жилищни помощи за домакинства с ниски доходи (понастоящем определени на 70 евро на месец за сам човек плюс 35 евро за всеки допълнителен член на домакинството) и програмата „Жилище и работа за бездомните“ . Това осигурява субсидия за наем, психо-социална подкрепа и мерки за активиране на пазара на труда за бездомни лица и домакинства.[5]

[1] ОИСР (2022 г.), Здравно състояние в ЕС: Здравни профили на страните - Гърция: https://read.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/greece-country-health-profile-2021_4ab8ea73-en#page16

[2] OECD (2023), Инструментариум за жилищна политика - Гърция: https://housingpolicytoolkit.oecd.org/www/CountryFiches/housing-policy-Greece.pdf

[3] Eteron (2022), Променящият се жилищен пейзаж в Гърция и „Поколебен наем“: https://eteron.org/en/the-changing-housing-landscape-in-greece-and-generation-rent/

[4] Dianeosis (2023), Жилищни политики в Гърция и Европа: https://www.dianeosis.org/en/2023/07/housing-policies-across-greece-and-europe/

[5] Министерство на труда и социалното осигуряване (2022), Социални жилищни политики: https://ypergasias.gov.gr/en/social-housing-policies/

CIVICUS счита, че гражданското пространство в Гърция е „възпрепятствано“, цитирайки редица проблеми, свързани с ограничаването на свободата на сдружаване на организациите на гражданското общество, криминализирането на тяхната работа и нарушаването на основните права.[1] Amnesty International разкритикува продължаващите атаки от страна на гръцкото правителство срещу организациите на гражданското общество, работещи за защита на правата на мигрантите и търсещите убежище, отбелязвайки нови дискриминационни и тежки правила за регистрация, които ограничават автономията, свободата на сдружаване и възможността за работа на организациите. Amnesty International осъди публичните атаки на гръцки служители срещу тези организации на гражданското общество: висши политици ги нарекоха „пиявици“ и „паразити“.[2] Новите правила за регистрация бяха критикувани и от Експертния съвет на Съвета на Европа по право на НПО, който посочи смразяващия ефект на регламентите върху гражданското общество и свободата на сдружаване.[3] Освен това има систематична кампания за правен тормоз на правозащитници. Активистите Панайоте Димитрас и Томи Олсен бяха обвинени в трафик на хора през 2022 г., докато 23-членен екип за търсене и спасяване на CSO, базиран на остров Лесбос, беше обвинен в шпионаж. Тези случаи представляват ясна тенденция на криминализиране на солидарността.[4] И накрая, в края на 2022 г. и 2023 г. Гърция беше разтърсена от скандала „Predatorgate“, при който незаконен шпионски софтуер беше поставен в телефоните на политици и журналисти, критични към настоящото правителство, вероятно от държавните разузнавателни служби. Официалното разследване на скандала от гръцкия парламент беше критикувано, че е неефективно и компрометирано от конфликт на интереси. В отговор Европейският парламент създаде собствена анкетна комисия и пленарното заседание на Парламента прие получения доклад[5] през юни 2023 г. Досега гръцкото правителство и Европейската комисия са предприели малко или никакви конкретни действия за справяне с разкритията и не са въведени мерки за предотвратяване на повторна поява на подобно неоправдано и незаконно държавно шпиониране.[6]

[1] CIVICUS (2023), Монитор - Гърция: https://monitor.civicus.org/country/greece/

[2] Relief Web (2020), Гърция: Регулирането на НПО, работещи в областта на миграцията и убежището, застрашава гражданското пространство: https://reliefweb.int/report/greece/greece-regulation-ngos-working-migration-and-asylum-threatens-civic-space

[3] Експертен съвет по законодателството на НПО на Конференцията на международните НПО на Съвета на Европа (2020), Становище относно съвместимостта с европейските стандарти на скорошни и планирани изменения на гръцкото законодателство относно регистрацията на НПО: https://rm.coe.int/expert-council-conf-exp-2020-4-opinion-ngo-registrationgreece/16809ee91d

[4] CIVICUS (2023), Продължаващата криминализация на солидарността, „Predatorgate“ продължава да се разкрива:  https://monitor.civicus.org/explore/ongoing-criminalisation-of-solidarity-predatorgate-continues-to-unravel/

[5] Европейски парламент – Анкетна комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение (2023 г.), ДОКЛАД от разследването на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на законодателството на Съюза във връзка с използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2023-0189_EN.html

[6] CIVICUS (2022), Допълнителни разкрития за наблюдение на „Predatorgate“, разходите за живот предизвикват протести: https://monitor.civicus.org/explore/further-predatorgate-surveillance-revelations-cost-living-crisis-sparks-protests/

Гръцкият национален закон за климата, приет през май 2022 г., постави цели за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) от 55% до 2030 г. и нетни нулеви емисии до 2050 г. Гърция до голяма степен изпълни целите си за климата за 2020 г. Делът на изкопаемите горива в нейния енергиен микс спадна от 90% през 2010 г. на 2021 г. в 82%, а делът на производството на лигнитни въглища спадна от 60% през 2005 г. на 10% през 2021 г., което значително намалява въглеродния интензитет на производството на електроенергия в страната. Въпреки това голяма част от намаляването на търсенето на енергия и емисиите на парникови газове през този период се дължи на тежката и продължителна икономическа криза. Въпреки че са планирани много инвестиции в производство на възобновяема енергия и програми за енергийна ефективност, Гърция поддържа едни от най-големите субсидии за изкопаеми горива в ОИСР. Той похарчи 1,9 милиарда евро за субсидии през 2020 г., най-вече за подпомагане на производството на електроенергия на острови, които не са свързани с електрическата мрежа на континента.[1] Два от гръцките региони, Западна Македония и Пелопонес, са дом на лигнитни мини и са включени както във Фонда за справедлив преход на ЕС, така и в Инициативата за въглищните региони в преход. Фондът за справедлив преход отпусна 755 милиона евро на Гърция. Планът за възстановяване и устойчивост на страната предвижда мерки за смекчаване на затварянето на лигнитни мини и електроцентрали в тези региони чрез насърчаване на зелени умения и инвестиции за рехабилитация на бивши индустриални земи.[2] Гърция беше значително засегната от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и последвалата енергийна криза. През 2022 г. 34,1% домакинства са имали просрочия по сметки за комунални услуги, спрямо 26,3% през 2021 г., а 18,7% не са били в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли, спрямо 17,5%.[3] Гръцкото правителство въведе поредица от енергийни субсидии, които варираха по обхват във времето. Пикът беше субсидия от €240/MWh за домакинствата с по-ниски доходи през юни-юли 2022 г. Към септември 2023 г. субсидията за електроенергия се равнява на €15/MWh за повечето домакинства и на €54/MWh за домакинствата с по-ниски доходи. Домакинствата с месечно потребление на електроенергия над 500 kWh са длъжни да намалят потреблението си с 15% или повече, за да получат право на субсидията.[4] NSG съобщи, че са положени известни усилия за подобряване на достъпа до устойчив транспорт, особено чрез инвестиции в по-големи градове като Атина и Солун. Въпреки това NSG отбеляза също, че остават предизвикателства, включително остаряла инфраструктура и ограничено покритие в селските райони.

[1] IEA (2023 г.), Гърция 2023 г. - Преглед на енергийната политика: https://www.iea.org/reports/greece-2023

[2] ОИСР (2021 г.), Към справедлив преход в зависимите от лигнитни въглища региони на Гърция: https://www.oecd.org/climate-action/ipac/webbooks-practices/dynamic/ipac-case-studies/a1a8306a/pdf/towards-a-just-transition-in-greece-s-lignite-dependent-regions.pdf

[3] Европейска комисия (2023), Консултативен център за енергийна бедност - Национални показатели: https://energy-poverty.ec.europa.eu/observing-energy-poverty/national-indicators_en

[4] IEA (2023), База данни за политики - Гърция: https://www.iea.org/policies?qs=greece&country%5B0%5D=Greece