Равенството между половете

NSG съобщава, че интегрирането на половете е част от политиката на Северна Македония от 2018 г. насам. От всички министерства в правителството на Северна Македония се изисква да включат концепцията за равенство между половете в своите тригодишни стратегически планове и цели. Освен това всички държавни служители, ангажирани със стратегическото планиране, са обучени както да вземат под внимание въпросите, свързани с пола, така и да създават чувствителни към пола показатели за всички програми, управлявани от техните министерства. NSG отбелязва, че равенството между половете е спечелило политическа подкрепа и представлява ключов приоритет на правителството.[1] ООН Жени обаче установи, че са налични само 39,4% от показателите, необходими за проследяване на ЦУР от гледна точка на пола. Въпреки че е постигнат известен напредък за увеличаване на представителството на жените в парламента и националното правителство, само двама кметове от 81 са жени. Освен това представителството на жените при вземането на икономически решения е много ограничено, като само 14% управленски роли се заемат от жени, цифра, която е дори по-ниска във висшите ешелони на управлението.[2]

Резултатът на Северна Македония в индекса за равенство между половете беше 64,5 от 100 през 2022 г., под средното за ЕС от 68, но увеличение с 2,5 пункта от 2019 г. Разликата в заетостта в Северна Македония беше 18,3 процентни пункта, а трудовият живот на средния жител на Северна Македония жените е била с 10 години по-ниска от тази на средния мъж, което има отрицателни последици за социалните права, базирани на вноски, като пенсии и осигуровки за безработица. Разликата в доходите между половете в Северна Македония възлиза на 16 процентни пункта според последните данни.[3] Въпреки това коригираната разлика в заплатите, която отчита разликите в характеристиките между работещите мъже и жени, е по-висока: работещите жени в Северна Македония са средно по-добре образовани от работещите мъже в резултат на ниския процент на участие на жените в работната сила . Други проблеми, идентифицирани от NSG, включват неплатената работа на жените в селскостопанския сектор, неактивността на жените, които разчитат на парични преводи от мъжки роднини в чужбина, и високите нива на дългосрочна безработица при жените.[4] Средната жена в Северна Македония прекарва 15,4% от времето си в неплатени грижи и домакинска работа, в сравнение с 5,1% за средния мъж.

През 2022 г. Северна Македония проведе първото си национално проучване за насилието, основано на пола. Проучването установи, че над половината от всички жени в Северна Македония (54%) са преживели някакъв вид насилие в някакъв момент от живота си. Интимните партньори са най-вероятните извършители на това насилие и 4,2% жени съобщават, че са преживели насилие от страна на интимния партньор през последните 12 месеца. Около 30% жени от Северна Македония са преживели сексуален тормоз поне веднъж в живота си и 10% през последните 12 месеца. Насилието, основано на пола, и традиционните полови норми все още са силно нормализирани в обществото на Северна Македония, което е повод за безпокойство. Около една трета от анкетираните жени подкрепят идеите – наред с други – че съпругът трябва да показва надмощие над съпругата си и че жертвите на сексуално насилие често преувеличават или измислят твърдения. Още по-положително, през 2022 г. и 2023 г. беше прието законодателство за криминализиране на сексуалния тормоз, включително онлайн сексуален тормоз и онлайн преследване.[5]

Младежка безработица

Въпреки подобренията през последните години, нивата на младежка безработица и неактивност остават упорито високи в Северна Македония. Съществува голяма разлика в нивата на заетост на младите хора (34,7%) и останалото население (47,3%). Съществува и голяма разлика между нивата на заетост на младите мъже (45,6%) и младите жени (23,3%).[6] Регионалните различия също са големи. Младежката безработица в селските райони е с 9,8 процентни пункта по-висока от тази в градовете.[7] И накрая, съществува разлика в заетостта между младите хора с различни образователни нива. Коефициентът на заетост при тези с високо образование е 49,4%, а при средното - 30,6%. Но само 4,7% млади хора с ниско ниво на образование са заети.[8]

Младежката заетост е концентрирана във временни, непълно работно време и несигурни позиции. Повече от една трета от заетите млади хора в Северна Македония (34%) имат временна работа. От НСГ отбелязват, че масовата емиграция на млади хора от страната е както причина, така и следствие от високата младежка безработица.

NSG съобщава, че правителството е въвело някои мерки за справяне с проблема. Наскоро беше приета Стратегията по заетостта 2021-2027 г., както и Стратегията за формализиране на неформалната икономика.[9] Освен това 19 000 млади хора, включително 969 роми, взеха участие в Гаранцията за младежта на ЕС, след като тя беше разширена до Западните Балкани, включително Северна Македония, и 41% от участниците си осигуриха работа или възможности за обучение.[10]

Включване на мигранти, бежанци, търсещи убежище и малцинства

NSG съобщава, че процесът за убежище в Северна Македония все още не е в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Търсещите убежище в Северна Македония са изправени пред произволно задържане, включително незаконно задържане на непълнолетни. Освен това системата за разглеждане на молби за убежище е неефективна и удивително бавна. Въпреки че през 2021 г. са подадени 100 молби за убежище, тази година са проведени само 25 интервюта с търсещи убежище. Никой не е получил статут на бежанец в Северна Македония от 2016 г.[11]

Националните малцинства в Северна Македония включват албанци, турци, роми и сърби. Официалните усилия за насърчаване на защитата и интеграцията на малцинствата произтичат от стратегията „Едно общество за всички и интеркултурализъм“. Агенцията за защита на малцинствените общности започна работа през 2021 г. под егидата на Министерството на политическата система и отношенията между общностите. Агенцията финансира инициативи на организациите на гражданското общество, насочени към насърчаване и защита на правата на националните малцинства. Като цяло повечето етнически малцинства, с изключение на албанците, са слабо представени в политическата система и държавната служба. Албанците, като най-голямото малцинство, са добре представени чак до министерско ниво.[12]

Беше приета нова Стратегия за включване на ромите за периода 2022-2030 г., която разглежда въпроси като дискриминация, образование, заетост, социални грижи, здравеопазване, жилищно настаняване, гражданска регистрация и култура. Въпреки това NSG отбеляза, че участието, овластяването и изграждането на капацитет не са споменати в стратегията. Приет е План за действие за защита, напредък и осъществяване на човешките права на ромските жени и момичета за периода 2022-2024 г.[13] NSG настоя да бъдат написани и приети планове за действие за други ключови области на правата на ромите. Въпреки че правителството се отнася по-сериозно към правата на ромите, NSG посочи, че малко се прави за справяне с проблеми като процента на отпадане от гимназията на ромските деца или широко разпространената сегрегация в училище.

[1] Правителство на Северна Македония (2022 г.), Стратегия за равенство между половете 2022-2027 г.: https://mtsp.gov.mk/content/pdf/2022/strategija_/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82_2022_2027.pdf

[2] Министерство на труда и социалната политика (2023 г.), Индекс за равенство между половете за Северна Македония 2022 г.: https://www.stat.gov.mk/publikacii/2023/Gender-Index-2022_EN-web.pdf

[3] пак там

[4] МОТ (2015 г.), Разликата в заплащането между половете и майчинството в бившата югославска република Македония: Иконометричен анализ: https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---europe/---ro-geneva/---sro-budapest/documents/publication/wcms_447699.pdf

[5] Министерство на труда и социалната политика (2023 г.), Индекс за равенство между половете за Северна Македония 2022 г.: https://www.stat.gov.mk/publikacii/2023/Gender-Index-2022_EN-web.pdf

[6] Държавна статистическа служба (2023), Коефициент на заетост на населението на 15 и повече години по пол и възраст, годишно: https://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__PazarNaTrud__StapkiDrugiIndikatori/087_PazTrud_Mk_StapVrab_ml.px/table/tableViewLayout2/

[7] State Statistical Office (2023), Activity rates of the population aged 15 years and over by gender and age, rural, by year:  https://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__PazarNaTrud__StapkiDrugiIndikatori/064_Stapki_Pol_Vozrast15_urban_ml.px/table/tableViewLayout2/

https://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__PazarNaTrud__StapkiDrugiIndikatori/064_Stapki_Pol_Vozrast15_urban_ml.px/table/tableViewLayout2/

https://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__PazarNaTrud__StapkiDrugiIndikatori/065_StapkiAktiv_Pol_Vozr_Rural_ml.px/table/tableViewLayout2/

[8] Държавна статистическа служба (2022), Коефициент на заетост, по достигнато най-високо образование, на възраст от 25 до 64 години, по години: https://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__PazarNaTrud__StapkiDrugiIndikatori/095_PazTrud_Mk_NivoObr_ml.px/table/tableViewLayout2/

[9] Правителство на Република Северна Македония (2017), Програма за реформи в заетостта и социалната политика 2020: https://www.mtsp.gov.mk/content/word/esrp_dokumenti/ESRP%20Macedonia%20-%20final%20(ENG).pdf

[10] Министерство на труда и социалната политика, (2019). Оперативен план за активни програми и мерки за заетост и услуги на пазара на труда 2019 г.: https://av.gov.mk/content/%D0%9E%D0%9F/OP_2021_ANG_.pdf

[11] Македонска асоциация на младите юристи (2021), Ситуация с убежището в Северна Македония: https://myla.org.mk/wp-content/uploads/pdf/Sostojbata-so-azilot-vo-RSM-2021-1.pdf

[12] Уестминстърска фондация за демокрация (2022), Къде работим - Северна Македония: https://www.wfd.org/where-we-work/north-macedonia

[13] Фондация „Отворено общество“ Македония (2022), Доклад в сянка от мониторинговата работа и ефектите на секторната работна група върху интеграцията на ромите в периода януари – декември 2021 г.: https://dijalogkoneu.mk/en/wp-content/uploads/sites/3/2022/06/INTEGRACIJA-NA-ROMI-2021-1.pdf

Като цяло NSG изрази сериозна загриженост относно състоянието на правата на работниците в Северна Македония. NSG отбелязва значителни пропуски между македонското трудово законодателство и достиженията на правото на ЕС. Такъв е особено случаят в области като обезщетяването на нарушения, свързани с неизплащане на заплати и правото на стачка, по отношение на които Законът за трудовите отношения е двусмислен и оставя място за тълкуване. NSG съобщава също, че прилагането на трудовото законодателство в Северна Македония е слабо и неефективно. Нарушения като неплащане на извънреден труд, налагане на нощни смени и недаване на годишен отпуск са най-честите нарушения.[1]

Синдикатите в Северна Македония не са в състояние да се справят с тези проблеми поради структурните си слабости, резултат от двусмислената роля, възложена им от Закона за труда. NSG отбелязва, че синдикатите просто не получават възможност, ресурси или инструменти, за да изпълняват необходимата им функция. Например законът на Северна Македония не уточнява, че една от задачите им е да защитават правата на работниците, неяснота, която ги поставя в неравностойно положение спрямо работодателите. Поради това работодателите са в състояние ефективно да попречат на работниците да се обединят в синдикати и могат да оправдаят уволнението на работници, които се опитват да свикат стачка, като посочат процедурни грешки в организацията на стачката. NSG подчертава, че тези проблеми са особено лоши в зоната за технологично промишлено развитие Бунарджик, специална икономическа зона близо до летище Скопие, и в текстилната промишленост.[2] Международната конфедерация на профсъюзите изрази загриженост относно състоянието на правата на работниците в Северна Македония. Изследванията като част от Глобалния индекс на правата показват, че нарушенията на правата са системни и се влошават. Забележителните инциденти включват неоправданото прекъсване на синдикалните демонстрации, постоянното разбиване на синдикатите и тормоза на синдикалистите.[3]

[1] Хелзинкски комитет за правата на човека на Република Македония (2019), Анализ на стандартите за правата на работниците и тяхното прилагане в Република Северна Македония: https://mhc.org.mk/wp-content/uploads/2019/03/En-Helsinki-2019.pdf

[2] Савески, Здравко; Апасиев, Димитър; Ковачевски, Александър; Василев, Кире (2010), Обезценяване на труда – анализ на трудовото законодателство в периода на прехода: https://www.academia.edu/2605632/%D0%9E%D0%91%D0%95%D0%97%D0%92%D0%A0%D0%95%D0%94%D0%9D%D0%A3%D0%92%D0%90%D0%8A%D0%95_%D0%9D%D0%90_%D0%A2%D0%A0%D0%A3%D0%94%D0%9E%D0%A2_%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0%D1%82%D0%B0

[3] ITUC (2023), Global Rights Index 2023 - Северна Македония: https://www.globalrightsindex.org/en/2023/countries/mkd

Изкореняване на бедността

Северна Македония направи значителни стъпки за намаляване на бедността през последните години и е призната от Програмата за развитие на ООН за световен лидер в изкореняването на бедността.[1] Равнището на крайната бедност намаля от 10% през 2009 г. до 3,4% през 2018 г., а това на общата бедност намаля от 35% през 2009 г. на 17% през 2021 г. Въпреки че нивото на бедност в Северна Македония е второто най-ниско в Западните Балкани, то остава над ЕС средно аритметично.[2] Намаляването на детската бедност, макар и значително, е по-слабо изразено, намалявайки от 32,4% през 2005 г. до 27,8% през 2019 г.[3] Над 40% от домакинствата в риск от бедност имат три или повече деца. Въпреки това много домакинства все още са изправени пред значителен риск от бедност, особено в селските и северните райони, сред етническите малцинства и сред хората с по-ниско ниво на образование. Емиграцията и все още високият процент на неформално население също усложняват проблема.

Въпреки че социалната защита в Северна Македония обхваща само половината от населението и разходите за социална защита са под средните за региона, правителството прилага цялостна реформа на социалната защита, включително създаването на програма за гарантирана минимална помощ. Реформата има за цел да подобри обхвата, насочеността и адекватността на социалната защита. Досега броят на хората, получаващи гарантирана минимална помощ (GMA), се е увеличил с 45%, докато броят на бенефициентите на различни форми на подкрепа за деца, като детски надбавки и други трансфери, се е увеличил с 48%. 3300 получатели на GMA са участвали в схеми за активиране на пазара на труда, а над 28 000 ученици от начални и средни училища са се възползвали от правото си да получат плащане за образователна подкрепа. Подобренията в администрирането на социалната закрила включват създаването на електронен обмен на информация за службите за социална защита и заетостта. В системата обаче все още липсва напълно функционална система за мониторинг и оценка и подходящо централизирана ИТ система. Националната програма за деинституционализация за периода 2018-2027 г. продължава да се изпълнява с нарастване на доставчиците на лицензирани социални услуги в общността (като домашни грижи, лична помощ и грижи за почивка).[4]

[1] Програмата на ООН за развитие и Оксфордската инициатива за бедността и човешкото развитие. (2020 г.), Глобален многомерен индекс на бедността 2020 г. Очертаване на пътища за излизане от многоизмерната бедност: Постигане на ЦУР: https://hdr.undp.org/system/files/documents/2020mpireportenpdf.pdf

[2] Европейска комисия (2019), Тематичен доклад на ESPN относно финансирането на социалната защита, Северна Македония: https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwjVpeOO_tmBAxXN1gIHHZHVDZAQFnoECA8QAQ&url=https%3A%2F%2Fec.europa.eu%2Fsocial%2FBlobServlet%3FdocId%3D21847%26langId%3Den&usg=AOvVaw0lP5CCumeMHUF9fdifmqu_&opi=89978449

[3] УНИЦЕФ (2021 г.), Многоизмерна детска бедност в Черна гора – Разбиране на сложните реалности на децата в бедност с помощта на подход със смесени методи: https://www.unicef.org/northmacedonia/media/8931/file/Multidimensional%20child%20poverty%20in%20North%20Macedonia%20(ENG).pdf

[4] Европейска комисия (2020 г.), Програма за икономическа реформа на Северна Македония (2020-2022 г.) - оценка на Комисията: https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-7470-2020-INIT/en/pdf

NSG отчита сериозни пропуски в социалния диалог в Северна Македония. Социалните партньори рядко се консултират от правителството, а тристранните дискусии, които се провеждат, са неефективни поради властта на правителството над социалните партньори. На двустранно ниво NSG отбелязва, че често е невъзможно да се подписват браншови споразумения поради липсата на работодателска организация. Когато се подписват споразумения, те не се разпространяват, така че работниците често не са запознати със съдържанието им. Дори когато работниците знаят за тях, договорите често се пренебрегват. Поради структурните слабости на синдикатите като социален партньор, произтичащи от неяснотата и липсата на яснота на Закона за труда, работниците рядко се доверяват на тях да защитават правата си.[1]

НСГ отбелязва, че ситуацията с гражданския диалог е много по-добра. Стратегията за сътрудничество и растеж на гражданското общество 2022-2024 подобри средата за ОГО. Стратегията обновява правната и институционална рамка, в която работят организациите на гражданското общество, и въвежда адекватна система за финансиране, включваща държавни средства. Организациите на гражданското общество последователно участват в разработването на обществени политики, въпреки че NSG отбелязва, че консултациите биха могли да бъдат по-приобщаващи и прозрачни. По тази причина представители на гражданските организации спряха да присъстват на Съвета за сътрудничество между правителството и гражданското общество, а бюджетът за това сътрудничество наскоро беше намален.[2] И накрая, въпреки напредъка при включването на организациите на гражданското общество във вземането на решения, NSG изрази опасения, че гражданският живот като цяло намалява в Северна Македония, най-вече поради последиците от пандемията Covid-19 и липсата на устойчиви източници на финансиране. Само 20% от жителите на Северна Македония съобщават, че участват в граждански дейности, 10% по-малко от 2016 г.[3] Мониторът на CIVICUS установи, че гражданското пространство в Северна Македония е стеснено.[4]

[1] CRPM (2021), Индустриални отношения в Македония: Предизвикателства пред икономическото възстановяване:  http://www.crpm.org.mk/wp-content/uploads/2017/06/Studija-V00-05-EN-PRINT.pdf

[2] Македонски център за международно сътрудничество и Балканска мрежа за развитие на гражданското общество (2023 г.), Матрица за мониторинг на благоприятна среда за развитие на гражданското общество Обобщение на страната за Северна Македония 2022 г.: https://rcgo.mk/wp-content/uploads/2023/08/north-macedonia-mm-brief-2022.pdf

[3] Фондация „Отворено общество“ – Македония (2021 г.), Гражданска ангажираност в Република Северна Македония, със специален преглед на пандемията от COVID-19: https://dijalogkoneu.mk/en/wp-content/uploads/sites/3/2021/10/Report-from-the-general-population-and-civil-society-surveys.pdf

[4] https://monitor.civicus.org/country/macedonia/

NSG посочва, че Северна Македония е лидер в зеления преход на Западните Балкани, като първата страна в региона, която предава своя Национален енергиен и климатичен план на Енергийната общност. Страната също така публикува своята Стратегия за енергийно развитие 2040 г. и преразгледа своя национално определен принос, като се стреми да намали емисиите на парникови газове 30% до 2030 г. Правителството на Северна Македония постепенно привежда законодателството си за енергийна ефективност в съответствие с достиженията на правото на ЕС и насърчава производството на възобновяема енергия чрез редица стимули и субсидии за домакинствата. Участва и в Зелената програма на Западните Балкани.[1] Въпреки това резултатите на страната в производството на енергия от възобновяеми източници като цяло са недостатъчни. Той пропусна целта си за 2020 г. да генерира 23% от своята енергия от възобновяеми източници с 3,8 процентни пункта. Въпреки че постигна известен напредък в постепенното премахване на въглищата, Северна Македония ги замени предимно с газ и петрол, а не с възобновяеми източници.[2]

Въпреки това NSG посочи няколко оставащи проблема с прехода на Северна Македония към зелена икономика. Първо, той подчерта, че прилагането на стратегически документи може да бъде засилено и зеленото законодателство да се прилага по-добре. NSG смята, че енергийните и климатичните въпроси все още не получават приоритета, който заслужават. Освен това организациите на гражданското общество, академичните среди и социалните партньори все още не са пълноправни участници в разработването на политиката в областта на климата. Друг повдигнат въпрос беше липсата в Северна Македония на система за измерване, отчитане и проверка на емисиите на парникови газове, което възпрепятства ефективното създаване на политики за климата. Още по-тревожно е, че Северна Македония все още поддържа субсидии за въглища и изключително ниски мита върху горивата, особено за дизела. И накрая, NSG отбеляза, че на Северна Македония все още липсват ключови компетенции и умения, необходими за увеличаване на зеления капацитет. Той насочи вниманието към области като инсталирането, експлоатацията и поддръжката на възобновяема енергия и липсата на зелени работни места в Националната класификация на професиите.[3] Всички тези проблеми са очевидни в трудностите при справянето с енергийната неефективност на домакинствата в Северна Македония, жизненоважен проблем, като се има предвид, че домакинствата представляват 36% от потреблението на електроенергия в страната.[4] NSG изтъкна като проблеми липсата на екологични познания сред строителните компании и професионалистите, липсата на умения за инсталиране на енергоспестяващи устройства и трудността при придобиването на такива устройства. Той също така посочи нежеланието на домакинствата да се ангажират с енергоспестяващи ремонти и липсата на достатъчно действия от страна на политиците за увеличаване на ограничените субсидии, предоставени на домакинствата за схеми за енергийна ефективност.

И накрая, NSG спомена поредица от правителствени програми, насочени към повишаване на нивото на зелени умения в Северна Македония. Първо, имаше поредица от спорадични работни срещи, семинари и обучения, насочени главно към безработни водопроводчици и строителни работници. Програмата TRAINEE обучи 300 служители по енергийна ефективност на сгради, 40 по умения за възобновяема енергия и 40 по общи зелени умения за техници. Той също така обучи 52 строителни инженери и 20 инженери по информационно моделиране.[5] Европейската програма за енергиен мениджър и програмата на ЮНИДО за система за енергиен мениджмънт, които развиват умения за прилагане на мерки за енергийна ефективност в бизнеса и организациите, също са достъпни в Северна Македония. И накрая, Световната банка подпомага Северна Македония при създаването на нейната стратегия за интелигентна специализация, която има за цел да разбере как да привлече зелени инвестиции в страната.[6]

[1]  OECD (2020), Индикатори за зелен растеж (база данни): https://www.oecd-ilibrary.org/environment/data/oecd-environment-statistics/green-growth-indicators-edition-2020_726a0247-en

[2] Енергийна общност (2023 г.), Доклад за страната 2022 г. - Северна Македония: https://www.energy-community.org/implementation/report/North_Macedonia.html

[3] Държавна статистическа служба (2022), Национална класификация на професиите, Република Северна Македония: https://www.stat.gov.mk/KlasifikaciiNomenklaturi_en.aspx?id=15

[4] Министерство на околната среда и пространственото планиране (2017 г.), Информационен доклад за инвентаризацията 1990-2015 г.: https://unfccc.int/sites/default/files/resource/3%20Macedonian%20SBUR%20National%20Inventory%20Report.pdf

[5] Икономическа камара на Северна Македония (2016), Към пазарни умения за устойчиво енергийно ефективно строителство: https://www.mchamber.mk/upload/trainee%20fact%20sheet.pdf

[6] Европейска комисия (2022), Интелигентна специализация в Северна Македония: https://s3platform.jrc.ec.europa.eu/north-macedonia