Равенството между половете

През 2022 г. България е на 18-то място в индекса на Европейския институт за равенство между половете, който класира напредъка на държавите от ЕС по отношение на равенството между половете в различни сектори. Общата оценка на България от 60,7 от 100 е със 7,9 точки под средната за Европейския съюз. Най-голямо безпокойство е, че България е държавата с най-лоши резултати по отношение на финансовото равенство между половете, което отчита разликите в доходите и бедността между половете.[1] Това се потвърждава от данни на КНСБ, според които българките са по-засегнати от инфлацията от мъжете, тъй като получават средно значително по-ниски заплати. Разликата в заплащането на жените и мъжете за икономиката като цяло възлиза на 15,5%. Дори в сектори с по-висока заетост на жените, като образованието, разликата в заплащането на жените и мъжете е значителна. Една последица от тази разлика в заплащането на жените и мъжете е голяма разлика в пенсиите между половете от около 20%, което доведе до това, че 51% жени пенсионери са изложени на риск от бедност и социално изключване, в сравнение с 37% мъже пенсионери.[2] NSG съобщава, че тази липса на икономическа сила на жените е пряко свързана с липсата на политическа власт на жените. В петте избора, проведени в България между 2021 г. и 2022 г., жените представляват само между 34% и 24% от кандидатите в избирателните списъци. По-загриженото е, че жените оглавяват само 20% от листите, което означава, че много жени кандидати са поставени на позиции, от които е много малко вероятно да бъдат избрани, което допълнително отслабва представителството на жените.[3]

В България джендър политиката на държавно ниво в момента се определя от Националната стратегия за насърчаване на равенството между мъжете и жените 2021-2030 г., която беше приета от българското правителство през 2020 г. Въпреки това, НСГ отбеляза, че новата стратегия не се различава съществено от предишния. Освен това целите в настоящата стратегия са същите като тези в предишната версия, което показва пълна липса на напредък. Това се усложнява от липсата на какъвто и да е анализ на ефективността на предишната стратегия. И накрая, не се споменава политизираната реакция срещу равенството между половете, особено отхвърлянето на ратификацията на Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие и бързото разпространение на дезинформация относно равенството между половете. Участниците, натоварени с осигуряването на равенство между половете, са недостатъчно подготвени или не желаят да се справят с проблема, според NSG. Въпреки че Министерството на труда и социалната политика е определено като министерство, отговорно за прилагането на държавната политика за равенство между половете, NSG съобщава, че действията му са ограничени до годишна награда, присъждана на организации, активни в насърчаването на равенството между половете. Други участници, като Комисията за защита от дискриминация и омбудсманът, се включиха в защитата срещу дискриминацията на маргиналата. В България обаче няма институция, която да се занимава постоянно с равенството между половете.[4]

Младежка безработица

Младежката безработица в България възлиза на 12,23% през 2022 г., което е намаление с 3,6 процентни пункта спрямо 2021 г.[5] NSG отбеляза, че въпреки че нивата на участие на пазара на труда са се възстановили сред младите хора след пандемията, те все още са под средните за Европейския съюз, особено за младите хора с ниско образование или увреждания и тези от селските райони или ромското малцинство. По-високата младежка безработица обикновено произтича от различни фактори, като липса на трудов опит и професионални контакти, недостатъчно развити умения и по-висок риск от неформална или несигурна заетост.[6] Европейската комисия подчертава структурния проблем на слабите образователни постижения в България: Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) показва, че недостатъчните постижения в основните умения са два пъти по-високи в България от средното за ЕС.[7] Това води до несъответствие между търсените от работодателите умения и тези, придобити от младите хора в България, особено тези от неравностойно положение. Последица от безработицата е значително и системно изтичане на мозъци, което продължава много десетилетия. НСГ обърна внимание на парадоксалната ситуация, в която България не успява да задържи високообразованите си млади хора, а търсенето на тези висококвалифицирани кадри расте. Те отбелязаха също, че е необходим набор от нови умения, съсредоточени в технологиите и ИКТ, но те трудно се придобиват в България.

Включване на мигранти, бежанци, търсещи убежище и уязвими групи

През отчетния период в България са пристигнали около 319 000 украински бежанци, от които около 114 000 са получили временна закрила, включително около 40 000 деца. Българските власти бързо въведоха процедури, позволяващи бързото интегриране на украинските деца в българските детски градини и училища. Те включват използване на оценката на предишно придобито образование за намиране на подходящо място. Веднъж записани, украинските деца получават допълнително обучение по български език като чужд, както и психологическа подкрепа при необходимост. Осигурени са допълнителни ресурси за деца със специални образователни потребности.

Въведени са и мерки за бързо интегриране на украинците на пазара на труда. Предоставянето на статут на бежанец или международна закрила дава незабавно право на работа в България. Освен това България валидира придобитите преди това квалификации на украинците, както и тяхното самостоятелно и неформално обучение. Допълнителни програми, като програмата за заетост и обучение на бежанци, предоставят на бежанците обучение по български език и възстановяват социалноосигурителните вноски на работодателите, които наемат бежанци. Благодарение на тези мерки 70% украински бежанци са готови да започнат работа веднага, според проучване, проведено от българските власти. А българският бизнес нае много украинци, най-вече в сферата на информационните технологии, инженерството и туризма. НСГ обаче отбелязва, че отвореността на България към украинските бежанци е в рязък контраст с отношението на страната към бежанците от Близкия изток и Африка. Докато украинските бежанци първоначално бяха настанени в морски курорти, други търсещи убежище бяха настанени в мигрантски лагери без право на свободно движение. Украинците получиха незабавен достъп до здравеопазване и образование, докато сирийците, афганистанците, иракчаните и други не. Тъй като България като цяло е транзитна страна – а не крайна дестинация – за неукраински бежанци и лица, търсещи убежище, българското правителство не е почувствало необходимост от мерки в подкрепа на тяхната интеграция в българското общество.[8]

[1] Европейски институт за равенство между половете (2023), Индекс на равенството между половете 2022 – България: https://eige.europa.eu/gender-equality-index/2022/country/BG

[2]  БТА (2023), Жените в България са по-засегнати от инфлацията от мъжете поради разлика в заплащането - синдикат: https://www.bta.bg/en/news/economy/419403-women-in-bulgaria-more-affected-by-inflation-than-men-due-to-pay-gap-trade-uni

[3] Фондация „Екатерина Каравелова“ (2023), Равнопоставеност на половете в политиката – Предизвикателства и възможности в български контекст: https://ekfwomen.org/wp-content/uploads/2023/03/gender_equality_in_politics_web_eng.pdf

[4] Европейска комисия (2022), Доклад за страната - Равенство между половете, България: https://www.equalitylaw.eu/downloads/5662-bulgaria-country-report-gender-equality-2022-1-56-mb

[5]  Statista (2023), България – младежка безработица: https://www.statista.com/statistics/811729/youth-unemployment-rate-in-bulgaria/

[6] Албена Вуцова и Мартина Арабаджиева (2022), Три източни случая на тенденции в младежката безработица – България, Румъния, Сърбия: https://ideas.repec.org/a/bas/econst/y2022i3p94-110.html

[7] Европейска комисия (2023 г.), Държавен доклад за 2023 г. – България: https://economy-finance.ec.europa.eu/system/files/2023-05/BG_SWD_2023_602_en.pdf

[8] Европейски съвет за бежанците и изгнаниците (2023 г.), Доклад за страната – България: https://asylumineurope.org/reports/country/bulgaria/

Проучване на Eurofound показва, че 13% от българите се борят да балансират работата с личния си живот. Работещите мъже са два пъти по-склонни да изпитат този проблем, отколкото работещите жени. От всички заети българи 43,5% смятат, че съвместяването на работата и личния живот изисква допълнителни усилия и стрес от страна на работника. Най-тревожното е, че всеки трети български служител работи повече от 45 часа седмично, а половината работят поне две съботи в месеца. Освен това жените изглежда страдат повече от мъжете от липсата на баланс между професионалния и личния живот.[1] Въпреки че броят на жените, работещи над 48 часа седмично, е близък до този на мъжете и въпреки че много домакинства имат двойни доходи, българските жени изпълняват повече неплатени задачи в домакинството и грижите от мъжете, което нарушава баланса им между професионалния и личния живот.[2]

Директивата за равновесието между професионалния и личния живот и Директивата за прозрачните и предвидими условия на труд бяха транспонирани в българското законодателство през 2022 г. Наред с други мерки, те изясниха определението за работно време за дежурство и работа на повикване, въведоха платен родителски отпуск за бащите и изисква от работодателите да предоставят ясни работни графици и достатъчно предизвестие за смени. Работещи родители на деца под осем години и други работници с отговорности за полагане на грижи получиха по-големи права за дистанционна работа, за да им се даде възможност да балансират грижите и работните задължения. Тези права обаче могат да бъдат отказани от работодателя чрез мотивирано становище. И накрая, правата на платен отпуск бяха разширени за младите хора на първата им работа: сега те трябва да работят само един месец, преди да могат да вземат платен отпуск, което е по-малко от предишния период от осем месеца[3] Новото задължение за работодателите да наблюдават и докладват отпуските към социалноосигурителната система обаче е възпрепятствано от липсата на дигитализирана, унифицирана система за отчитане. пандемия, подобрявайки способността на отговарящите на условията работници да балансират работата и личния си живот. През периода не са настъпили други промени в трудовото законодателство или състава на социалния диалог, до голяма степен дължими[4]липсата на стабилно правителство.[5]

[1] Passport to Trade 2.0 (2023), баланс между работа и личен живот – България: https://businessculture.org/eastern-europe/bulgaria/work-life-balance/

[2] Manager.bg (2023), Новата дефиниция за баланс между работа и личен живот: https://manager.bg/job-%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80/noviat-balans-mezdu-profesionalen-i-lichen-zivot-v-promenenia-svat

[3] EY (2022), Допълнителни промени в българското трудово законодателство относно активното и неактивното работно време на повикване и отпуските: https://www.ey.com/en_bg/law/additional-changes-in-bulgarian-labour-law-concerning-active-and

[5] Eurofound (2023), Да живееш и работиш в България: https://www.eurofound.europa.eu/en/country/bulgaria

Достъп до здравеопазване

От НСГ отчетоха, че най-голямата пречка пред ефективното право на българина на здравеопазване е запазването на високите плащания от джоба на здравните услуги. Според Световната здравна организация (СЗО) тези плащания представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., далеч над средното за Европейския съюз от 21%. По-нови данни от европейския офис на СЗО разкриха, че всяко пето българско домакинство е направило плащания от джоба си, които надвишават платежоспособността им с поне 40%. Такива катастрофални разходи за здравеопазване могат да доведат до невъзможност на едно домакинство да си позволи стоки от първа необходимост като храна, енергия и жилище. Най-вероятно е да засегне възрастните хора, хората, живеещи в селските райони и хората с ниски доходи. Над 15% от населението няма никакви здравни осигуровки, а държавата плаща вноски само за хората в крайна бедност. Това означава, че много хора с ниски доходи трябва да плащат осигурителни вноски, въпреки че не могат да си ги позволят. Въпреки че имат най-високото съотношение между болници и хора в ЕС, българите като цяло са недоволни от предоставянето на здравни грижи в страната си: 37% от анкетираните са доволни, а 47% не. Цената на лекарствата и медицинските изследвания е най-големият фактор за това недоволство. Всеки пети българин съобщава, че е спрял да приема предписани лекарства поради цената, а повече от всеки четвърти (27%) се е отказал от посещение при лекар специалист по същата причина. NSG отбеляза също, че достъпът до здравеопазване като цяло е по-бърз от средния за Европа, с по-кратко време на чакане, стига човек да може да си позволи високите лични разходи.[1]

[1] Световна здравна организация Европа (2022), високите плащания на България за здравеопазване подкопават напредъка към универсално здравно покритие: https://www.who.int/europe/news/item/19-07-2022-bulgaria-s-high-out-of-pocket-payments-for-health-care-undermine-progress-towards-universal-health-coverage

Свободата на пресата

Българските журналисти продължават да се сблъскват със заплахи и натиск от собственици на медии, както държавни, така и частни. Въпреки плуралистичния медиен пейзаж, собствеността остава непрозрачна и много медии са зависими от държавни субсидии, което ги прави уязвими за влиянието на правителството.[1] Проучване на българската секция на Асоциацията на европейските журналисти установи значителна географска концентрация на медии. Двама от всеки трима анкетирани журналисти работят в София, а само 18% от анкетираните съобщават, че работят за местни или регионални медии. Въпреки че журналистите съобщават за спад на външния натиск, ограничаващ свободата им да репортаж, се наблюдава тревожно нарастване на автоцензурата. Това е резултат от необходимостта търговските обекти да поддържат добри отношения с бизнеса и властите, за да останат икономически жизнеспособни. Продължаването на работата зависи от приходите от реклама от частния бизнес и от достъпа до информация от правителствени източници, като и двете могат да бъдат оттеглени, ако докладването е критично.[2] Мониторът на гражданското пространство CIVICUS определя гражданското пространство в България като стеснено.[3]

[1] Freedom House (2023), Freedom in the World 2022 – България: https://freedomhouse.org/country/bulgaria/freedom-world/2022

[2] Асоциация на европейските журналисти България (2022), Media under Fire, 2022 – Годишно проучване за свободата на словото в България: https://aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2022/10/Media-under-fire_EN.pdf

[3] CIVICUS (2023), Монитор - България: https://monitor.civicus.org/country/bulgaria/

Достъп до енергия

Мерките за справяне с енергийната бедност в България са възпрепятствани от липсата на официална дефиниция на проблема в страната. Според най-новата статистика на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) от 2020 г. 27,5% от българските домакинства се борят да поддържат домовете си достатъчно топли, а 22,2% имат просрочени сметки за комунални услуги. Освен това само 250 000 от 1,66 милиона българи, живеещи в бедност, получават помощи за отопление. Този проблем се влоши след инвазията на Русия в Украйна и последвалото прекъсване на енергийните доставки, тъй като през 2020 г. от Русия бяха внесени 75% природен газ за България и 100% въглища.[1] Данните на Евростат от 2021 г. показаха, че България е държавата в ЕС с най-сериозен проблем с енергийната бедност: 23,7% от българите нямат достъп до нормално отопление при средно за ЕС 6,9%.

[1] European Social Policy Network (2022), ESPN Flash Report - България: енергийната бедност е най-голямото предизвикателство за политиката за социално включване, поради войната в Украйна: https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=1135&newsId=10318&furtherNews=yes