Франция
Резултат 44
Преглед на монитора за социални права
The National Strategy Group (NSG), led by La Ligue de l'Enseignement, reported problems relating to the energy and cost-of-living crises brought about by Russia’s full-scale invasion of Ukraine. Sharp rises in poverty, especially energy poverty, have not been adequately addressed by the French government, with measures being either insufficient or poorly targeted. There have been both positive developments in labour rights and employment, such as the strengthening of the Labour Code’s provisions on sexual harassment at work, and negative, most notably the tightening of access to unemployment benefits. The NSG also noted the continued trend of securitisation with regards both to migration and civil society, in particular the stifling of freedom of association.
Резултат 43
Равни възможности и достъп до пазара на труда
Включване на мигранти, търсещи убежище и бежанци
NSG съобщи, че подходът на френското правителство към миграцията продължава да става все по-строг, с все по-голям акцент върху сигурността и маргинализация на хуманитарните проблеми. Френските организации на гражданското общество предупредиха за по-нататъшно влошаване на достъпа до убежище през 2022 г. след Закона за убежището и имиграцията от 2018 г. През ноември 2022 г. Министерството на вътрешните работи публикува циркулярно писмо до префектите за засилване на задължението за напускане на Франция (OQTF). Това циркулярно писмо призовава за укрепване на местата за задържане, въвежда задължението за напускане на Франция за всички незаконни чужденци, преустановява социалните права и обезщетения за хората, засегнати от текуща процедура OQTF, и насърчава използването на забрани за повторно влизане. Новите правила също изискват властите да проверяват правното и административно положение на хората, настанени в спешни приюти.[1] NSG разкритикува тези мерки като радикализиране на репресивни практики и отбеляза, че безразборното използване на OQTF без разглеждане на отделни ситуации противоречи на принципа на върховенството на закона и на основните човешки права. Новите правила засилват вече несигурното положение на много хора, подложени на процедури на OQTF, като напълно премахват всякакъв достъп до законна работа и настаняване. NSG съобщи, че тези промени са изострени от сериозната неадекватност на приемните съоръжения за бежанци и търсещи убежище, дължащи се както на липсата на държавна разпоредба, така и на пречките на властите пред действията на гражданското общество. Например служителите на Кале отказаха да позволят на търсещите убежище достъп до разпределяне на храна, санитарни помещения и други услуги. Хуманитарният кораб Ocean-Viking, който спаси 230 мигранти в Средиземно море, получи разрешение да акостира само във военноморската база в Тулон – военна зона, в която властите са подчинени на по-малко законови задължения, което им позволява да задържат хора за няколко дни в несигурни условия. условия без причина. И накрая, нов законопроект за убежището и имиграцията в момента се обсъжда от френския парламент от октомври 2023 г., след като беше представен през февруари същата година. Организациите на гражданското общество се оплакаха от липсата на консултации и ангажираност с гражданското общество по време на процеса на изготвяне на законопроекта.[2]
Образование, обучение и учене през целия живот
Преобразуването на професионалните гимназии започна през 2018 г. и продължи през 2022 г. В училищата са записани около 650 000 ученици, които предлагат обучение във фирми, наред с общообразователна подготовка. През 2022 г. правителството реформира тези училища, като намали дела на общите курсове и увеличи броя на часовете, прекарани в обучение в компании. Обосновката на тази реформа беше насочена към повишаване на пригодността за заетост на младите хора. Гражданските организации обаче критикуваха остро тези промени, отбелязвайки, че много млади хора са принудени да се запишат в професионални гимназии, защото са се сблъскали с трудности в училище. Намаляването на общообразователните курсове намалява бъдещия достъп на тези ученици до висше образование и образование през целия живот, което е жизненоважно за адаптирането към промените в уменията, изисквани от съвременния пазар на труда и променящото се общество. Гражданските организации очакват, че тази реформа ще увеличи вече значителното неравенство в образователните резултати за младите хора.[3]
Добра практика: Сътрудничество между Léon Tolstoï school Le Mans и la Ligue de l'enseignement
Школата Léon Tolstoï, намираща се в Льо Ман, включи местната глава на la Ligue de l'enseignement в своя борд на управителите, пораждайки ефективна и продуктивна връзка. La Ligue помогна на училището да създаде няколко схеми, като например клуб за домашни след училище, за да помогне на учениците да завършат домашните си. La Ligue също така организира схеми за обучение на доброволци, учители и помощници в обучението. И накрая, la Ligue насърчи училището да приеме „мярка за овластяване“, която позволява на учениците да заменят санкция като наказание или изключване с време, прекарано като доброволци в асоциация. Сътрудничеството и подкрепата от CSO позволиха на училището да изследва и експериментира с различни дидактически методи.[4]
Младежка безработица
През 2022 г. младежката безработица спадна до 11,6%, с 0,7 процентни пункта под нивото си преди Covid (2019 г.). Това представлява продължение на тенденцията след 2015 г. за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата сред младите французи, която беше прекъсната само от пандемията Covid-19.[5] През март 2022 г. френското правителство обяви създаването на договора за ангажимент на младите хора (YCC), договор, насочен към хора на възраст 19-25 години, които не учат, работят или се обучават и имат проблеми с намирането на работа. YCC предоставя на тези млади хора индивидуална и интензивна подкрепа при търсене на работа. Правителството също така отпусна 10 милиона евро за свързване на YCC с националната гражданска служба, по-специално по отношение на обучението и обучението по време на периода на службата.[6] NSG обаче изрази опасения относно тази връзка. Организациите на гражданското общество, участващи в прилагането на Гражданската служба, може да нямат капацитета да действат като служба по заетостта, така че тя може да загуби своя фокус като опит в гражданската ангажираност за младите хора, каза NSG. Освен това NSG отбеляза, че гражданската служба се поема главно от млади хора, които вече са включени в някаква програма за професионално включване, което означава, че те не са предвидената цел на YCC. И накрая, NSG спомена разпространението на най-добрите практики при включването на млади хора на пазара на труда като част от YCC, което успешно позволи на участниците в областта да се учат един от друг.
Друга активна политика на пазара на труда, насочена към младите хора, са договорите за чиракуване. През 2022 г. бяха подписани около 37 000 договора за чиракуване, което е увеличение от 14% спрямо 2021 г.[7] Това увеличение до голяма степен се дължи на Плана за инвестиции в умения, който позволи по-голям достъп до тези договори, както и по-добри мерки за насочване и включване.[8] Въпреки това NSG изрази загриженост относно либерализирането на чиракуването, което позволи на неспециализирани участници да станат центрове за обучение на чираци. Това означава, че чиракуването вече не гарантира висококачествено обучение.
[1] Министерство на вътрешните работи (2022 г.), Циркулярно писмо, свързано със засилване на задължението за напускане на Франция: http://www.gisti.org/IMG/pdf/circ_2022-11-17.pdf
[2] VoxPublic (2022), Около двадесет групи и сдружения протестираха пред Народното събрание срещу законопроекта за убежището и имиграцията: https://www.voxpublic.org/Une-vingtaine-de-collectifs-et-d-associations-devant-l-Assemblee-nationale-pour.html?lang=fr
[3] SUD éducation (2022), Междусъюзните CGT, FSU, UNSA, SNALC, SUD Éducation, CNT се мобилизираха на всички нива срещу предложената реформа на професионалните гимназии – Съобщение за медиите: https://www.sudeducation.org/communiques/lintersyndicale-cgt-fsu-unsa-snalc-sud-education-cnt-mobilisee-a-tous-les-niveaux-contre-le-projet-de-reforme-des-lycees-pros/
[4] La Ligue de l'Enseignement (2023), La Ligue 72 и Léon Tolstoï училище, „богато и естествено“ партньорство: https://www.laligue.media/article/entre-la-ligue-72-et-le-college-leon-tolstoi-un-partenariat-riche-et-naturel
[5] Национален институт за статистика и икономически изследвания (2023 г.), След пик, дължащ се на пандемията, процентът на NEETs започна да намалява: https://www.insee.fr/fr/statistiques/6686184
[6] Министерство на труда, заетостта и икономическата интеграция (2022 г.), Договор за младежки ангажимент: https://travail-emploi.gouv.fr/emploi-et-insertion/mesures-jeunes/contrat-engagement-jeune/
[7] Министерство на труда, заетостта и икономическата интеграция (2023 г.), Данните за чиракуването през 2022 г.: https://www.alternance.emploi.gouv.fr/actualites/les-chiffres-de-lapprentissage-en-2022
[8] Министерство на труда, заетостта и икономическата интеграция (2022 г.), Най-добри практики съгласно Плана за инвестиции в умения: https://travail-emploi.gouv.fr/le-ministere-en-action/pic/article/les-meilleures-pratiques-du-pic-guides-de-capitalisation
Резултат 39
Честни условия на труд
Новата мярка за безопасност при работа, приета в средата на 2021 г., влезе в сила през март 2022 г. Най-вече тя измени разпоредбите на Кодекса на труда относно сексуалния тормоз, за да ги приведе в съответствие с определението, дадено от Наказателния кодекс. Това означава, че сексистките коментари или сексисткото поведение вече могат да представляват сексуален тормоз на работното място, ако такива коментари или поведение са координирани или повтаряни. Измененията също засилиха превенцията на трудовото здраве, като направиха работодателите по-отговорни, гарантираха, че работническите съвети участват активно в превенцията на рисковете, и разшириха мандата на задължителните служби за трудова медицина.[1]
По-малко положително развитие беше приемането на Закона за пазара на труда през ноември 2022 г., първият етап от реформа на осигуряването за безработица и други програми за заетост, която има за цел постигане на пълна заетост до 2027 г. Тази реформа, която беше широко критикувана от профсъюзите, затяга достъпа до осигуряване за безработица чрез коригиране на обезщетенията за безработица според състоянието на пазара на труда, например намаляването им, ако безработицата намалее. Ако човек напусне работа или откаже постоянен договор, обезщетенията му се прекратяват.[2] Организациите на гражданското общество заклеймиха погрешното предположение в основата на тези реформи, че безработните хора отказват да работят, за да спечелят от осигуровките за безработица. Само 38% бенефициенти на осигуряване за безработица получават повече от 960 евро на месец, цифра малко под прага на бедността. Половината получават по-малко от 34 евро на ден. По данни на Националната служба по заетостта само 10% от бенефициентите са санкционирани за нетърсене активно работа.[3] Реформата също така въвежда услугата за валидиране на придобития опит, която предоставя подкрепа на хора, които искат да валидират своя придобит опит, за да получат професионални сертификати. Прилагането на тази услуга обаче е критикувано поради липсата на консултации със социалните партньори. И накрая, синдикатите изразиха загриженост относно създаването на нов метод за прекратяване на трудовите договори по инициатива на работодателя.[4]
[1] Правителство на Франция (2022), Здраве и безопасност на работното място – Какво се променя: https://www.service-public.fr/particuliers/actualites/A15606?lang=en
[2] Légifrance (2022 г.), Закон № 2022-1598 от 21 декември 2022 г.: https://www.legifrance.gouv.fr/jorf/id/JORFTEXT000046771781
[3] ATD Quart Monde (2022), Осигуряване за безработица: за ATD Quart Monde трябва да преосмислим заетостта, без да стигматизираме безработните: https://www.atd-quartmonde.fr/communiques-de-presse/assurance-chomage-pour-atd-quart-monde-il-faut-repenser-lemploi-sans-stigmatiser-les-chomeurs/
[4] CFDT (2023), Застраховка за безработица: Правилата ще станат по-строги (отново): https://www.cfdt.fr/portail/vos-droits/depart-de-l-entreprise/actualite/depart-de-l-entreprise/assurance-chomage-les-regles-vont-encore-se-durcir-srv2_1271481
Резултат 17
Социално включване и защита
Изкореняване на бедността
Кризата с разходите за живот през 2022 г. засегна значителна част от французите. Според проучване на Ipsos/Secours Populaire относно бедността и несигурността, проведено през 2022 г., 37% от анкетираните съобщават, че се борят да си позволят да ядат пресни плодове и зеленчуци всеки ден, което е увеличение с 5 процентни пункта спрямо 2021 г. Има 20% на годишна база увеличаване на броя на хората, идващи в центровете за самообслужване за солидарност, за да получат хранителни помощи. Студентите и младите хора са сред най-засегнатите групи от нарастващите цени. Нарастващите цени на транспорта и енергията също засегнаха сериозно стандарта на живот на французите. Не е изненадващо, че домакинствата в долния край на скалата на доходите са най-засегнати. Две трети от домакинствата, които печелят под 1200 евро на месец, съобщават за трудности при посрещането на основните разходи, 67% са били особено засегнати от нарастващите транспортни разходи, 65% от разходите за енергия и 65% от цените на храните.[1]
Оценката за 2022 г. на Националната стратегия за превенция и борба с бедността, която беше приета през 2018 г., установи, че от 35 мерки, заложени в Стратегията, до момента са приети само четири. Това са преоценка на надбавката за активност, въвеждане на допълнително здравно осигуряване (ДОО), подновяване на ДОО за бенефициенти с минимални доходи и предоставяне на съвети за финансова грамотност.[2] Организациите на гражданското общество посочиха, че това вече слабо изпълнение на стратегията се предприема във време, когато субсидиите за жилища, субсидираните трудови договори и финансирането за социални жилища се съкращават. Те също остро критикуваха Стратегията, че изрично се основава на намаляване на социалните помощи. Провалът на Стратегията стана ясен от въвеждането от правителството на „Пакта за солидарност“ през 2022 г. за справяне със социалните ефекти от инфлацията. Това включва повишаване на помощите за солидарност с 4%, ограничаване на увеличенията на наемите до 3,5% и увеличаване на жилищните субсидии с 3,5%, далеч под темпа на инфлация.[3]
[1] Ipsos (2022), Барометър на бедността Ipsos/ Secours Populaire: https://www.ipsos.com/fr-fr/barometre-de-la-pauvrete-ipsos-secours-populaire-57-des-francais-disent-avoir-deja-vecu-une
[2] France Stratégie (2022), Оценка на Националната стратегия за превенция и борба с бедността 2022: https://www.strategie.gouv.fr/publications/evaluation-de-strategie-nationale-de-prevention-de-lutte-contre-pauvrete-rapport-2022
[3] Министерство на солидарността и семействата (2022 г.), Пактът за солидарност: борба с бедността в нейните корени: https://solidarites.gouv.fr/de-la-strategie-pauvrete-au-pacte-des-solidarites
Резултат 39
Гражданско пространство
Свобода на сдружаване
NSG съобщи за смразяващия ефект върху свободата на сдружаване на така наречените „Републикански договори за ангажименти“ (CER), които бяха въведени през 2021 г. като част от „Закона за сепаратизма“. Законът изисква всички асоциации и фондации да подпишат CER, преди да получат публична субсидия или да си сътрудничат с която и да е публична институция. CER задължава асоциациите да бъдат политически неутрални и да зачитат „републиканските ценности“. CER беше остро критикуван от организациите на гражданското общество като твърде неясен и открит за злоупотреби. Някои местни власти, като префектура Виена, са използвали CER, за да отнемат субсидии от асоциации, за да ограничат гражданското общество.[1] Тези опасения се споделят и от Обсерваторията за свобода на сдружаването, която публикува доклад през февруари 2022 г. относно опасностите за свободата на сдружаване, породени от „борбата на френското правителство срещу комунитаризма и сепаратизма“, особено по отношение на мюсюлманската общност. Докладът констатира „систематична липса на правни или фактически основания за санкции, които бяха разгледани, вариращи от забрана на достъп до обществени съоръжения до отнемане на субсидии и дори разпускане“.[2] Следователно CER и Законът за сепаратизма представляват сериозен риск от държавен контрол върху гражданското общество чрез политическата инструментализация на „републиканските ценности“. Следователно не е изненадващо, че мониторът на гражданското пространство CIVICUS определя гражданското пространство във Франция като стеснено.[3]
[1] La Ligue de l'Enseignement (2022), републиканският ангажимент се сключва година по-късно: рисковете за свободата на сдружаване са потвърдени: https://laicite.laligue.org/wp-content/uploads/2022/12/CER_nov2022.pdf
[2] Обсерватория за свобода на сдружаването (2022), „Нов лов на вещици“ срещу сдруженията: Разследването на обсерваторията за свобода на сдружаване: https://www.lacoalition.fr/Une-nouvelle-chasse-aux-sorcieres-contre-les-associations-l-enquete-de-l
[3] CIVICUS (2023), Монитор - Франция: https://monitor.civicus.org/country/france/
Резултат 71
Просто преход
Енергийна бедност
Националната обсерватория за енергийна бедност изчисли, че всяко пето френско домакинство е засегнато от енергийна бедност, което означава, че 12 милиона души живеят в лошо изолирани домове и/или не могат да си позволят да ги отопляват през зимата.[1] Точно както в други страни, френското правителство въведе няколко мерки, за да се опита да смекчи растящите цени на енергията. През януари 2022 г. влезе в сила програмата „MaPrimeRénov“, която финансира 35% до 50% от разходите за цялостно обновяване за постигане на икономии на енергия от най-малко 35% за домакинства със скромни и много скромни доходи. Това може да се комбинира с други вече съществуващи мерки, които стимулират енергоспестяващи ремонти, като сертификатите за енергоспестяване (CEE) и Coup de Pouce Chauffage.[2] Въпреки това NSG критикува ефективността на тези схеми, като посочи, че те покриват само максимум 50% от разходите. Това означава, че уязвимите домакинства, които вече са засегнати от рязко намаляване на разполагаемите си доходи, трябва сами да осигурят оставащите средства. Поради това много от тях не могат да започнат ремонтните дейности, необходими за подобряване на енергийната ефективност на домовете им. Наемателите в частни жилища са напълно пренебрегнати и са оставени на милостта на решенията на своите наемодатели да ремонтират или не. Лошо изолираните имоти под наем ще бъдат разгледани правилно едва когато задължението за обновяването им влезе в сила през 2024 г. В допълнение, енергийните проверки, предоставени от правителството за компенсиране на покачването на цените на енергията, са напълно недостатъчни. Максималната сума за една година беше 250 евро, далеч под годишното увеличение на разходите за енергия.[3] По-положително развитие беше решението, взето през април 2022 г. от енергийния доставчик EDF, който е 99.98% собственост на френската държава, вече да не прекъсва напълно енергоснабдяването на домакинства с неплатени сметки. Вместо това, той осигурява ограничение на мощността от 1kW, за да позволи съществено потребление на електроенергия, като работа на кухненско оборудване и осветление.[4]
[1] Национална обсерватория за енергийна бедност (2023), Табло за енергийна бедност 2022: https://onpe.org/tableau_de_bord/tableau_de_bord_de_la_precarite_energetique_2022_edition_mars_2023
[2] Министерство на екологичния преход (2023 г.), усилване на „Отоплението“: https://www.ecologie.gouv.fr/coup-pouce-chauffage
[3] Агенция за екологичен преход (2023), Енергийна бедност, наблюдавана от Националната обсерватория за енергийна бедност към Агенцията: https://expertises.ademe.fr/batiment/quoi-parle-t/precarite-energetique-suivie-lonpe-sein-lademe
[4] EDF (2021), EDF вече няма да изисква прекъсване на електричеството на отделни клиенти: https://www.edf.fr/groupe-edf/espaces-dedies/journalistes/tous-les-communiques-de-presse/edf-ne-demandera-plus-la-coupure-d-electricite-pour-ses-clients-particuliers